![]() |
Списък от икони с изображението на светеца и/или житийни сцени – Св. Иван Рилски, стенопис, църквата "Св. Николай и св. Пантелеймон" в Бояна (Боянската църква), 1259 г. (Миятев, Бояна) – Св. Иван Рилски, стенопис, XIV в., църквата "Св. Йоан Богослов" в Земенския манастир (южно лице на югозападния стълп) (Мавродинова) – Св. Иван Рилски, стенопис, 1768 г., притвора на параклиса "Св. Йоан Предтеча", Зографския манастир (Енев, Рилски манастир) – Св. Иван Рилски, стенопис, 1795 г., притвора на гробищната църква "Въведение Богородично", Рилския манастир (Енев) – Успение на св. Иван Рилски, стенопис, 1842 г., Михаил зограф, открития нартекс на главната църква в Рилския манастир (Енев) – Сцени от житието на Св. Иван Рилски - светецът и племенника му св. Лука, стенопис, 1840 г., Димитър и Симеон Молерови, параклиса "Св. Иван Рилски", главната църква на Рилския манастир (Енев) – Св. Иван Рилски, икона, средата на XIV в., Музей "Рилски манастир" (Паскалева) – Св. Иван Рилски, икона, XVII в., НХГ, Отдел "Старо българско изкуство" (Криптата) Музей Рилски манастир (Паскалева) – Св. Иван Рилски, икона, 1837 г., ХГ Пловдив, Иконна сбирка (архив на И. Гергова) – Св. Иван Рилски с племенника си св. Лука, икона, края на XVIII в., Музей "Рилски манастир" (Енев) – Св. Иван Рилски с житийни сцени, икона, края на XVIII в., Музей "Рилски манастир" (Енев) – Успение на св. Иван Рилски, икона, края на XVIII век, Музей "Рилски манастир" (Енев) – Срещата на св. Иван Рилски с цар Петър, стенопис на Никола Образописов, 1868 г., Бельовата църква, Самоковско (Петева-Филова) – Връщане на мощите на св. Иван Рилски в Рилския манастир, стенопис на Никола Образописов, 1863 г., църквата "Св. св. Петър и Павел" на рилския метох "Орлица" (Енев) – Успение на св. Иван Рилски, стенопис, XIX в., открития притвор на църквата "Св. св. Петър и Павел", метоха "Орлица" (Енев) |
Литература
Енев М., Рилският манастир. С., 1997. |
Списък от икони с изображението на светицата и/или житийни сцени
– Св. Петка, миниатюра, 1796 г., Сборник на поп Пунчо (НБКМ 693, л. 74б) |
Най-ранното известно нейно изображение е в миниатюра от IX в. (Cod. Paris. graec. 510, f. 285). Често се изобразява в църквите (наред с други жени-светици като Марина, Варвара, Екатерина, Неделя), облечена в мафорион, в ръце държи или кръст, или инструментите, с които Христос е бил измъчван - копие, гъба, гвоздеи (запазени са ранни примери от Кападокия), но обикновено е трудно да се прецени за коя от няколкото едноименни светици става дума. В България св. Петка е изобразена в стенописите на Боянската църква (1259г.), църквата в Колуша, Кюстендил (XII в.) и др. Цикли с житийни сцени (съответстващи най-точно на историята на римската мъченица) са изографисани в църквите "Св. Константин и Елена" в Охрид и "Св. Богородица" в Долна Каменица (XIV в.). Запазени са и множество нейни икони с житийни сцени, предимно руски. Ерминията на Дионисий от Фурна отбелязва светицата, посечена с меч, на датата 26 юли, но един от по-старите трудове по въпроса, вероятно използуван от Дионисий, описва цикъл от 9 житийни сцени за мъченица Петка: – св. Петка пред цар Асклепий; – св. Петка бива бита с волски жили – св. Петка се моли в тъмницата – мъченицата, потопена в казан, ослепява цар Антонин – св. Петка връща зрението на царя и кръщава него и царицата – св. Петка разговаря с Антимий – мъченицата е вързана за косата, докато стържат тялото й с железни остриета – излезла от града, мъченицата се моли – мъченицата бива посечена с меч |
Литература
Суботић, Г. Свети Константин и Jелена у Охриду. Београд, 1971. |