Свети Иван Рилски

Лични данни за светеца;
Култът към св. Иван Рилски
Агиографски материал
Химнографски материал
Св. Иван Рилски в народните вярвания

Имаше човек духовен, благоверен и христолюбив, който се боеше от Бога и му служеше със страх и никога не пребиваваше без сълзи, но си спомняше пророческото слово. И така понеже той имаше голяма вяра, като стана, излезе от света. Беше прочее пастир и нямаше нищо освен един брат и вол.
И се запъти в Рилската пустиня, и стигна мястото, наричано Голец, и беше там 7 месеца. И отиде, и намери пещера, и влезе, където слънце не проникваше, нито вятър духаше, но само един ангел идваше при него, носеше му манна от Бога във вид на шипка. И живееше, молейки Бога ден и нощ, без почивка ...
И дойде Йоан Богослов и рече на светия отец Иван, говорейки:
"Изпратен съм от Бога да ти възвестя радост! Радвай се, възлюблениче мой, и служителю господен, приготви ти се венецът."
И на часа прилетя бяла пчела, и влетя в устата му. Като видя това, Богословът си отиде, а преподобният отец, пустиножителят Иван, почина в мястото си, приготвено му от Господа, през месец август на 18-я ден.
Житие и живот на преподобния отец наш Иван, пустинножител Рилски
(Из "Народно житие на св. Иван Рилски", Стара българска литература, т. 4, 1986. )

• лично:
  българско: Йоан, Иван
• монашеско: Йоан
• прозвище: Рилски
  тип: топоним
• варианти на името:
  В руски преписи се среща вариантът Йона (в преписи от XVI в.)

• родно място:
  1) село Скрино, Кюстендилско, разположено на десния бряг на река Струма
  2) с. Курило, Софийско – във фолклорни произведения
• топоними за родното място:
  Средецка област (съвр. Софийска област)
• административна единица (синхронна):
  Средецка област
• ареал на действие:
  Рила, Рилски регион, Софийска област, река Искър, Етрополска област, пещери в планината Руен, скалата "Орлица" над с. Рила, Осеново
• социален статус:
  1) средно заможно семейство (ни зэло богати, ниже пакы до конца нищетою стражд­ща – Георги Скилица )
  2) бедно семейство (във фолклорните извори и в Народното житие св. Иван Рилски е бедно дете или сираче, говедарче)
  3) от царски произход

• Време и място:
  предполага се, че канонизацията на светеца е извършена през X век, след пренасянето на мощите му от Рила в Средец, където в негова чест е построена църквата "Свети Лука".
• Тип святост
  преподобен, отшелник

• Литературни извори:
  проложни, пространни жития, разказ за пренасянето на мощите, сведения в месецословите;
• Фолклорни извори:
  предания, легенди, чудеса, приказки
• Изобразително изкуство:
  икони, стенописи, житийни композиции в църковната и манастирската живопис
• Средновековно музикално изкуство:
  песнопения, служби, канони

• живот в пост и молитва – във всички житийни текстове.
• демонология – борба с дяволите
  Народно житие (Житиеписни творби 1986: 126);
  Пространно житие от Евтимий Търновски (Житиеписни творби 1986: 140, 142)
• основаване на Рилския манастир
  Търновско проложно житие (Житиеписни творби 1986: 133);

• изцеление на болни хора
  "И мнозина прибягваха към него, носейки своите болни. И след като те, с молитвите на светеца, получеха здраве, отиваха си". – Търновско проложно житие (Житиеписни творби 1986: 133)
• нахранване на 9 ловци с малка просфора
  "И всички ядоха и се заситиха, и остана половината от просфората" – Народно житие (Житиеписни творби 1986: 128)
• наказание на алчните пастири с празния сланутък:
  "И когато започнаха да разтварят шушулките на зърната, не намериха нищо. И веднага разкаяни се върнаха и разказаха на блажения, молейки прошка за извършеното." – Пространно житие от Евтимий Търновски (Житиеписни творби 1986: 141)

• изцеление на болни животни:
  "И се не срещаше там в пустинята душа човешка, а само единствено зверове; и те идваха на гроба на светеца, и се изцеляваха от своите болести" – Народно житие (Житиеписни творби 1986: 129)
• изцеление на болни хора:
  "И му направиха ковчег, и му изградиха храм, и там положиха тялото на светия преподобен отец Иван Рилски. И болните, идващи при него, получават изцеление" – Народно житие (Житиеписни творби 1986: 130).
  "И непрекъснато прави чудеса за идващите с вяра при неговия ковчег" – Проложно житие от Драгановия миней (Житиеписни творби 1986: 131)
  "... благоверният цар Асен се вдигна, дойде в Средец, взе мощите на светеца, пренесе ги в Загорие и ги положи в град Трапезица катонаправи църква на негово име. И като лежат тук, те дават изцеление и до днес" – Проложно житие от Норовия пролог (Житиеписни творби 1986: 132)
  "Там чудотворното тяло на преподобния отец лежи и до днес, излива даром вечнолеещ се извор на изцеление ... И всички, обзети от всякакви болести, притекли се, получават здраве" – Търновско проложно житие (Житиеписни творби 1986: 134).
• чудото с непомръдващото тяло на отшелника
  "Събраха се прочее хорада идат да донесаттялото на светия отец. Отидоха, но не можаха да помръднат тялото на светия отец"; след молитвата на хората към Бога и след нареждането от гласа от небето "... и веднага тялото на светеца се задвижи. И тръгнаха накъдето искаха, и тялото на светеца вървеше по Божие повеление. И стигна тялото на светеца в Средецкия град." – Народно житие (Житиеписни творби 1986: 130)
• чудото с остригомския епископ или т. нар. Унгарска легенда
  В Проложното житие от Драгановия миней е описано ослепяването на острогомския епископ поради неверието му в лечебните сили на мощите на българския светец: "И поради неверието на някакъв епископ епискипът ослепязащото рече "Не го намираме в древните писания!" И тъй като се моли много, коленичейки със сълзи, отново прогледна." (Житиеписни творби 1986: 131)
  В Търновското (Първо) проложно житие е описано чудото с онемяването и проговорването на острогомския епископ по същите причини (неверие и разкаяние) (Житиеписни творби 1986: 133)

• Откриване на мощите: в писмените извори откриването на мощите е предадено по различен начин.
  1. Народно житие: тялото на светеца е открито от изпратените от цар Петър ловци (Житиеписни творби 1986: 129);
  2. Търновско проложно житие, Пространно житие от Евтимий Търновски: тялото е открито от учениците и последователите на светеца след дълги години.
• Пренасяне на мощите:
  – от Рилски манастир в Средец:
  
  • Време на пренасяне:
    първа хипотеза: между 969 и 972 (Дуйчев1947: 191);
    втора хипотеза: 1068 – 1070 г. (Иванова 1986: 547).
  • Начин на пренасяне:
    първа хипотеза: мощите са пренесени от цар Петър (Народно житие, Житие от Драгановия миней, Житие от Норовия пролог);
    втора хипотеза: мощите са пренесени от учениците му по негово указание (Търновско проложно житие, Пространно житие от Евтимий Търновски).
  – от Средец в град Острогом (дн. Гран):
  
  • Време на пренасяне: в съборната църква през 1183 г.
  • Начин на пренасяне: от унгарския крал Бела III (1173-1196).
  – от град Острогом в Средец :
  
  • Време на пренасяне: през 1187 г.
  • Начин на пренасяне: унгарския крал Бела III връща мощите в Средец.
  – от Средец в Търново:
  
  • Време на пренасяне: през 1195 г.
  • Начин на пренасяне: българският цар Иван Асен I пренася мощите в Търново в новопостроения в чест на светеца манастир на Трапезица (Търновско проложно житие, Пространно житие от Евтимий Търновски);
  – от Търново в Рилски манастир:
  
  • Време на пренасяне: през 1469 г.
  • Начин на пренасяне: мощите са пренесени от монашеска делегация от Рилския манастир със султанско разрешение (Рилска повест от Владислав Граматик)
  последно местонахождение на мощите: Рилски манастир от 1469 г. до днес.

• Големият дъб ("Дъб на светия отец") – Народно житие (Житиеписни творби 1986: 123);
• Въжето около дъба на светеца ("знамение от светия отец") – Народно житие (Житиеписни творби1986: 123);
• Звънецът на вола ("за знамение на света и за себе си") – Народно житие (Житиеписни творби 1986: 123);
• Клепалото на светеца (защитава животните от ловците) – Народно житие (Житиеписни творби 1986: 128);
• Омраморената змия с лечебна сила ("змията превърна в мрамор, та да се знае силата на молитвата на светия отец Иван") – Народно житие (Житиеписни творби 1986: 126);
• Скалата на светеца (със "стъпките на нозете му по камъка и неговата кръв") – Народно житие (Житиеписни творби 1986: 126);
• Тоягата на светеца ("за знак на света и в памет за себе си") – Народно житие (Житиеписни творби 1986: 127);
• Просфората, с която нахранва и лекува ловците – Народно житие (Житиеписни творби 1986: 127);
• Чашата, подарена от цар Петър ("за спомен от тебе и за знамение на света") – Народно житие (Житиеписни творби 1986: 129);
• Бялата пчела ("И на часа прилетя бяла пчела, и влетя в устата му. И от този миг започна да лети духом по въздуха") – Народно житие (Житиеписни творби 1986: 129);
• Горящото кандило ("и забелязаха кандило горящо, и се приближиха, видяха тялото на светеца") – Народно житие (Житиеписни творби 1986: 130);
• Кожената дреха - символ на скромността ("Напуска света и владетеляна света, без да вземе нищо, освен една кожена дреха" ) – Пространно житие от Евтимий Търновски (Житиеписни творби 1986: 137)
• Сланутък – храната на светеца и неговите посетители (" от израсналия там сланутък ядоха до насита") – Пространно житие от Евтимий Търновски (Житиеписни творби 1986: 137)

• манастири и църкви:
  – България: Рилски манастир,
  – Украйна: гр. Рилск
  – Южна Гърция
• други култови места:
  Скалата на праведника, Очевият кладенец, Светият дъб – обекти в Рила и нейните околности, свързани с живота и делата на светеца

Най-ранното упоминаване на светеца е в Зографското евангелие от края на X – първата половина на XI в.
В Григоровичевия триод (XII - XIII в.) името на св. Иван Рилски е споменато заедно с имената на св.св. Кирил и Методий:
– похвалами да вэнчэ©тъ с­ Куриилъ Философъ новоизбранное множство приведъ господеви словэнскаго Єзыка съ братомъ Ме‹одиемъ, с нима же пэтъ б©ди §цъ иоаннъ поустын­ рылск© (Нека с похвали бъде увенчан Кирил Философ, който заедно с брата си Методий доведе при Господа новоизбраното множество на славянския народ, а с тях да бъде възпяван и отецът Йоан от Рилската пустиня)

• 18 август – Успение на св. Иван Рилски (946 г.)
• 1 юли – Връщане на мощите от Търново в Рилския манастир (1469 г.)
• 19 октомври – Пренасяне на мощите от Средец в Търново (1195 г.)
• 18 октомври – Спорадична дата за паметта на светеца – в руски преписи от XVI в.

• български народен (национален) светец, преподобен отшелник
  • ареал на разпространение: Балкански полуостров
  • период: от XII в.
• закрилник на българския народ
  • ареал на разпространение: България
  • период: от XII в.
• закрилник на Търново
  • ареал на разпространение: България
  • период: от XIII – XV в.
• основател на Рилския манастир
  • ареал на разпространение: Балкански полуостров
  • период: от XII в.
• "средечки светилник" (срэдеческыи свэтилникъ, похвала срэдеческая)
  • ареал на разпространение: България, областта около Средец
  • период: XII – XV в.

Ето вече, щом полагаме началото на повестта за оногова, нека прочее да бъде призована самата негова благодат, що той от Бога прие изобилно, та от незнание да не погрешим онова, което търсим, нато докосваме с разтворени ръце свещените неща, и още повече – като разказваме за неговите достойнства, да не ощетим ни най-малко слушателите, отминавайки ползата от по-добрите.
Житие и живот на нашия преподобен отец Иван Рилски
(Из "Пространно житие на св. Иван Рилски от Патриарх Евтимий" , Стара българска литература, т. 4, 1986. )

• Търновско проложно житие
• Второ проложно житие
• Проложно житие от Норовия пролог
• Трето (стишно) проложно житие
• Четвърто (стишно) проложно житие

Търновското проложно житие служи за извор на нови преработки на творбата в Русия (Московска държава, Новгород, Псков и други средища). Новите руски редакции на житието, както и създадените през XIX в. компилации в гръцката литературна традиция (Преводно печатно житие в Синаксара на Никодим Светогорец, 1819 г.), новоткритите му преписи в хранилищата на Русия, Сърбия, Румъния, Словения значително променят представата за обема и териториите на проникване и развитие на култа към най-значимия български светец.

Литература
Иванов, Й. "Жития на св. Иван Рилски." (С уводни бележки от Й. Иванов)." // ГСУ, Историко-филологически факултет, 32, 1936, 13, 27–108
Иванова, Кл. "Жития на св. Иван Рилски." // Стара българска литература. 4. Житиеписни творби. С., 1986.
Томова, Е. "Българско-хърватско-словенски средновековни връзки. (Кирилски ъкописни и старопечатни книги XI-XVII в. в Хърватия и Словения)." // Славянска филология, 23, 2003, с. 32- 48.
Томова, Е. "Наративни паметници за български светци в кирилски ръкописи и старопечатни книги (Копитарева сбирка, Любляна)." // " ...Нэсть ученикъ надъ учителемь своимь." Сборник в чест на проф. дфн Иван Добрев, член-кореспондент на БАН и учител. С., 2005, 334–344.

Търновско проложно житие / Първо проложно житие
Създадено е през XIII в. в Търновската книжовна школа от неизвестен автор. През XIV в. заедно с житията на св. Петка Търновска, св. Иларион Мъгленски и св. Михаил Воин влиза в състава на преведения в Търново Стишен пролог, през същото столетие прониква в Сърбия, на Атон, а през XV в. – в Русия и Молдо-Влахия. Известни са десетки негови преписи и 7 нови руски редакции.
Нач.:СтЃыи и прп(д)бныи wтцъ нашь Iwанъ великыи
– Издание на текста: Иванов, Й. "Жития на св. Иван Рилски." (С уводни бележки от Й. Иванов)." // ГСУ, Историко-филологически факултет, 32, 1936, 13, 52–57
– Превод: Киселков 1940: 76–88; Гошев 1947–1948: 3-72; Житиеписни творби 1986: 132–135 (превод на Кл. Иванова); Из архивното наследство на Иван Дуйчев 2000: 85–96 (превод на Иван Дуйчев).
– оригинал: оригинално произведение;
– автор: неизвестен;
– дата: 19 октомври (18 октомври в руски преписи).

Литература
Томова, Е. "Ново кратко проложно житие на Иван Рилски." // Литературна мисъл, 7, 1986, 91-94 (Публикуван е текстът на Оболенската редакция от XVII в.)
Томова, Е. "Нови аспекти в развитието на агиографските цикли за търновския кръг светци в литературната традиция на XV в." // Българският петнадесети век. Сборник с доклади за българската обща и културна история през XV век. НБКМ, С., 1993, 143–154.
Томова, Е. "Из литературната история на житията на търновските светци в славянската ръкописна традиция през XVI в." // Българският шестнадесети век. Сборник с доклади за българската културна история през XVI век. НБКМ, С., 1996, 275–286.
Томова, Е. "Култът към търновските светци в славянската ръкописна традиция през XVII век." // Пэти достоитъ. Сборник в памет на Стефан Кожухаров. С., 2003, 246–260.
Томова, Е. "Първа руска редакция на Търновското проложно житие на св. Иван Рилски." // Сборник по случай 70-годишнината от рождението на проф. Людмила Боева. С., 2005 (под печат).
Томова, Е. "Втора руска редакция на Търновското проложно житие на св. Иван Рилски." // Сборник в памет на проф. Боньо Ангелов [Търновска книжовна школа, т. 8, 2005] (под печат).

1. Първа руска редакция (XV – XVII в.)
• Преписи: Среща се само в руски преписи. Преработка на Първото проложно житие на св. Иван Рилски. Неизвестен автор. Представена от 8 преписи, датиращи от XV – XVII в.
• Най-ранен препис: Сборник с жития и слова от края на XV в. (л. 279а – л. 280а)
• Сигнатура: РНБ, ф. 588, Погодин, № 852
• Книгохранилище: РНБ, Санкт Петербург
• Заглавие: М(с)ца окт­бр­ въ »Ѓ днЃь пам­(т) прп(д)бнаго §ца нашего Iwанна РҐльскаго
• Начало: Сеи стЃҐи §цъ ншЃь вь постницэ(х) великйи Iwанъ

Литература
– Опис: Иванова 1981: 449.
– Издание на текста: Томова 2005 (2007) (под печат).
– Изследване: Томова 1993: 143–154; Томова 1996: 275–286; Томова 2003: 246–260; Томова 2005 (2007)(под печат).



2. Втора руска редакция (XV – XVII в.)
• Преписи: Среща се само в руски преписи. Преработка на Първото проложно житие на св. Иван Рилски. Неизвестен автор. Представена от 7 преписи, датиращи от XV – XVII в.
• Най-ранен препис: Празничен миней от първата половина на XV в. (л. 80б – л. 82а)
• Сигнатура: РНБ, Сбирката на Богданов, № 682
• Книгохранилище: РНБ, Санкт Петербург
• Заглавие: М(с)ца того ж въ »Ѓ днЃь пам­(т) прп(д)бнаго §ца нашего Iwанна Рильскаго
• Начало: Сьи стЃҐи §ць нашь вь постницэ(х) великии Iwанъ. бэ § средэль Средца града

Литература
– Опис: Бычков 1891: 39–40
– Издание на текста: Томова 2005 (2007а) (под печат)
– Изследване: Томова 1993: 143–154; Томова 1996: 275–286; Томова 2003: 246–260; .Томова 2005 (2007а) (под печат)



3. Трета руска редакция (XV – XVII в.)
• Преписи: Среща се само в руски преписи. Преработка на Първото проложно житие на св. Иван Рилски. Неизвестен автор. Представена от 6 преписи, датиращи от XV – XVII в.
• Най-ранен препис: Пролог за септември – 20 февруари от края на XV в. (л. 88б–190б)
• Сигнатура: РНБ, Основна сбирка, № 297
• Книгохранилище: РНБ, Санкт Петербург
• Заглавие: М(с)ца окт­бр­ въ »Ѓ днЃь пам­(т) прп(д)бнаго §ца нашего Iоана РҐльскаго. живъшаго в± дупл­номъ древе и многа чюдеса сотворивъ w хр(с)тэ при своемъ животэ и по смерти принесенно бҐсть тэло въ црЃьствующйи градъ.
• Начало: Сьи стЃҐи wтць нашь вь постницэ(х) великии Iwанъ. бэ § средэль Сре(д)ца града

Литература
– Опис: Бычков 1882: 20; Томова 2005–2006: 124
– Издание на текста: Томова 2005–20076: 127–130
– Изследване: Томова 1993: 143–154; Томова 1996: 275–286; Томова 2003: 246–260; Томова 2005–2006: 121–126



4. Барсова редакция (XVI в.)
• Преписи: Среща се само в руски преписи. Основна преработка на Първото проложно житие на св. Иван Рилски. Неизвестен автор. Представена от 1 препис, датиращ от XVI в.
• Най-ранен препис: Преписът е в състава на Стишен пролог за цялата година XVI в. (л. 50а – л. 51а)
• Сигнатура: ГИМ, Сбирката на Барсов, № 723
• Книгохранилище: ГИМ, Москва
• Заглавие: Пам­ть прп(д)бнаго §ца ншЃгw Iwанна РҐльскагw
• Начало: Сеи великии вь постницэ § града Средца § села Скрина.

Литература
– Опис: Инвентарная книга рукописного собрания ГИМ (без стр.); Томова 2006: 252–253.
– Издание на текста: Томова 2006: 253–254.
– Изследване: Томова 1996: 275–286; Томова 2003: 246–260; Томова 2006: 246–253.



5. Редакция ОЛДП.F.493 (XVI в.)
• Преписи: Среща се само в руската ръкописна традиция. Значителна преработка на Първото проложно житие на св. Иван Рилски. Неизвестен автор. Представена от 1 препис, датиращ от XVI в.
• Най-ранен препис: Преписът е в състава на Нестишен пролог за цялата година XVI в. (л. 145)
• Сигнатура: ф. 536, Сбирката на ОЛДП, № 493
• Книгохранилище: РНБ, Санкт Петербург
• Заглавие: Въ то ж днЃь пам­ть прп(д)бнаго §ца нашего Iоана РҐльскаго.
• Начало: Съ прп(д)бнаго въ црЃство бэ гречьскаго Константина Дйогена.

Литература
– Опис: Томова 2006 (2007) (под печат).
– Издание на текста: Томова 2006 (2007) (под печат).
– Изследване: Томова 1996: 275–286; Томова 2006 (2007) (под печат).



6. Оболенска редакция (XVII в.)
• Преписи: Среща се само в руската ръкописна традиция. Значителна преработка на Първото проложно житие на св. Иван Рилски. Неизвестен автор. Представена от 1 препис, датиращ от края на XVI - началото на XVII в.
• Най-ранен препис: Преписът е в състава на Стишен пролог за септември-март от края на XVI – началото на XVII в. (л. 197)
• Сигнатура: ф. 201, Сбирката на Оболенски, № 74
• Книгохранилище: РГАДА, Москва.
• Заглавие: Въ тои же днЃь преставленйе прп(д)бнаго wтца нашего Iwанна РҐльскаго иже в сербскои земли.
• Начало: Роди с­ во градэ нарицаемэмъ Сре(д)цэ

Литература
– Опис: Томова 2006 (2007) (под печат).
– Издание на текста: Томова 1986: 94.
– Изследване: Томова 1986: 91–93; Томова 2003: 246–260.



7. Белозерска редакция (XVII)
• Преписи: Среща се само в руската ръкописна традиция. Основна преработка на Първото проложно житие на св. Иван Рилски. Неизвестен автор. Представена от 1 препис, датиращ от края на XVI – началото на XVII в.
• Най-ранен препис: Преписът е в състава на Стишен пролог за септември-февруари от края на XVI – началото на XVII в. (л. 146б–148б)
• Сигнатура: ф. 351, Сбирката на Кирило-Белозерския манастир, № 11.1250
• Книгохранилище: РНБ, Санкт Петербург.
• Заглавие: Въ тои же днЃь сказанйе в±кратце о житйи и о преставленйи прп(д)бнаго §ца ншЃего Иванна РҐльскаго свэтилника.
• Начало: Роди с­ во градэ нарицаемэмъ Сре(д)цэ.

Литература
– Опис:
– Издание на текста: Томова 1986: 94
– Изследване: Томова 2003: 246–260

Сборници, съдържащи текста на Търновското Проложно Житие
– стишни пролози – голям брой преписи на ТПЖ откриваме в състава на търновския превод на Стишния пролог.
– български преписи: БАН.73, РАН, Сирку.13.7.13, Гим, Хлуд.190, НМРМ.2/20, БАН.75, ГИМ, Хлуд.192, НМРМ.2/19, НМРМ.2/21 и други.
– сръбски преписи: Ник.34, Прил.3, Печ.56, Ms. Slav.53,Плевл.3, Плевл.4, JAZU.III.c.8, Cop.19 и други.
– руски преписи: ТСЛ.717 от 1429 г., Епарх.482.
– молдо-влахийски: РАН.287, РАН.54, Драгом. 681, Драгом.705, Драгом.787, Драгом.696.

Второ проложно житие
Създадено е през края на XII – нач. на XIII в.в Търново. Известно е по един препис в Драгановия миней от XIII в. Включено е в състава на службата за светеца, след 6-та песен на канона.
– Издание на текста: Иванов, Й. "Жития на св. Иван Рилски." (С уводни бележки от Й. Иванов)." // ГСУ, Историко-филологически факултет, 32, 1936, 13, 58; Радченко 1898:50–51; Иванов 1931: 364–365.
– Превод: Житиеписни творби 1986: 130–131 (превод на Кл. Иванова); Из архивното наследство на Иван Дуйчев 2000: 123–124 (превод на Иван Дуйчев).
– оригинал: оригинално произведение;
– автор: неизвестен

• Заглавие: Въ тъ(ж) днЃь пам­(т) прп(д)бнаго §ца нашего Iоана РҐльскаго
• Начало: Прп(д)бныи §цъ нашъ Iwнъ
• Сигнатура: Григ.1752
• Книгохранилище: Москва, РНБ, Ръкописен отдел.

Литература
Кожухаров Ст., И. Божилов. Българската литература и книжнина през XIII в. С., 1987.
Иванов, Й. "Жития на св. Иван Рилски." (С уводни бележки от Й. Иванов)." // ГСУ, Историко-филологически факултет, 32, 1936, 13, 58
Иванова, Кл. "Жития на св. Иван Рилски." // Стара българска литература. 4. Житиеписни творби. С., 1986.
Радченко, К. "Отчет магистранта К. Ф. Радченко о занятиях рукописями в библиотеках и других ученых учреждениях Москвы и Санкт-Петербурга в течение сентября и октября 1896 года." // Университетские известия, апрель 1898, №4. Киев, 50-51.
Из архивното наследство на Иван Дуйчев. Заветът на св. Иван Рилски. Съставителство, предговор и редакция В. Велинова. С., 2000, 123–124 (превод на Ив. Дуйчев).

Проложно житие от Норовия пролог от XIII в.
Засега е известен само един препис на произведението. Открито е от Кл. Иванова и издадено през 1977 г. Според изследователката, житието е написано от неизвестен монах от Пшинския манастир (Иванова 1977: 57).

• Начало: Сеи стЃыи wтць Iwаннь бэ вь днЃь блЃговэрнаго црЃэ петра
• Сигнатура: Уваров 973
• Книгохранилище: Москва, ГИМ

Литература
Иванова, Кл. "Две неизвестни старобългарски жития." // Литературна история, 1, 1977, 57–65.
Из архивното наследство на Иван Дуйчев. Заветът на св. Иван Рилски. Съставителство, предговор и редакция В. Велинова. С., 2000, 196–197 (превод на Кл. Иванова).
Стара българска литература. Житиеписни творби. Съст. и ред. Кл. Иванова. С., 1986.

Трето (стишно) проложно житие от XV в. (под 1 юли)
Намира се в Стишен пролог от края на XV – нач. на XVI в. Открито от Б. Христова и публикувано през 1981 г. Ръкописът е дело на монах Спиридон. Представя компилация по житие с малка похвала от Димитър Кантакузин.

• Книгохранилище: Рилски манастир

Литература
Христова, Б. "Неизвестно стишно проложно житие за Иван Рилски." // Известия на Народната библиотека "Кирил и Методий", 16 (22), 1981, 311–319.
Из архивното наследство на Иван Дуйчев. Заветът на св. Иван Рилски. Съставителство, предговор и редакция В. Велинова. С., 2000, 222–224 (превод на В. Велинова).

Четвърто (стишно) проложно житие от XVII в. (под 1 юли)
Житийният текст се намира в Стишен пролог от 1636 г. Открит е от Б. Райков и обнародван през 1970 г. Текстът е писан от двама книжовници: даскал Кою от Тетевен и граматика Йоан от Етрополе.

Литература
Райков, Б. "Неизвестно проложно житие на Иван Рилски." // Език и литература, 1970, 3, 57–61.
Из архивното наследство на Иван Дуйчев. Заветът на св. Иван Рилски. Съставителство, предговор и редакция В. Велинова. С., 2000, 224–226 (превод на В. Велинова).

Народно (Рилско, Безименно) житие

• Преписи: Среща се само в български преписи. Неизвестен автор. Представено от 6 преписи, датиращи от XV- XVIII в.
• Най-ранен препис: Сборник от канони, служби жития на св. Иван Рилски от последната четвърт на XV в.( л. 41а – л.54а)
• Сигнатура: НМРМ, № 1/26
• Книгохранилище: Рилски манастир
• Заглавие: Житие и жизнь прэпо(д)бнаго §цЃа нашего Iwанна, пустыножителэ Рыльскаго, и о прэнесенйи моще(м) его.
• Начало: Бы(с) члЃвкь дхЃовень, блЃговэрень и хр(с)толюбивь.

Литература
– Опис: Славянски ръкописи в Рилския манастир 1986: 100–101.
– Издание на текста: Гильфердинг 1868: 125–131; Милетич 1902: 130–-140; Иванов1935–1936: 28–37.
– Превод: Киселков 1940: 76–88; Гошев 1947–1948: 3-72; Житиеписни творби 1986: 123–130 (превод на Кл. Иванова); Из архивното наследство на Иван Дуйчев 2000: 85–96 (превод на Иван Дуйчев).
– Изследване: Сырку 1883: 359; Сланкаменац 1925: 215–218; Златарски 1933: 49; Иванов 1936: 4–8; Дуйчев 1947: 50, 167–168; Томова 1978: 54–61; Янкова 1990: 138–147; Янкова 1991: 29–40; Гергова 1996: 3, 12–13; Иванова 1998: 37–47; Янкова 2000: 178–186; Лепахин 2001: 57–67; Чешмеджиев 2003: 497; Панчева 2006: 5–27.

Пространно житие на св. Иван Рилски от Георги Скилица

• Преписи: Среща се в български и руски преписи. Старогръцкият оригинал не е открит. Представено от 26 преписи, датиращи от XV – кр. XVIII в./нач. XIX в.
• Най-ранен препис: Сборник от канони, служби жития на св. Иван Рилски от последната четвърт на XV в.(л. 54а – л. 74б)
• Сигнатура: НМРМ, № 1/26
• Книгохранилище: Рилски манастир
• Заглавие: Житйе иже въ стҐ(х) прэпо(д)бнаго §цЃа нашего Iwанна пустҐножителэ рҐльскаго, иже по въс© днЃи великаа сътворэ­ чюдеса. съписано § Геwргйа Скилица.
• Начало: Свэщенное нач­ти повэданйе. желанйе убо пон©ж(д)ает м­

Литература
– Опис: Славянски ръкописи в Рилския манастир 1986: 100–101.
– Издание на текста: Иванов 1935–1936: 38–51.
– Превод: Киселков 1940: 76–88; Гошев 1947–1948: 3–72; Добрев, Славова 1997: 192–195; Из архивното наследство на Иван Дуйчев 2000: 98–114 (превод на Иван Дуйчев)
– Изследване: Златарски 1933: 49–58; Иванов 1936: 8–10; Трифонов 1939: 77–112; Дуйчев 1947: 58–60, 167–168; Милев 1976: 21–34; Ангелов 1983: 186–198; Томова 2001: 146–157; Добрев 2002: 10–12; Калиганов 2006: 191–192.

Пространно житие на св. Иван Рилски от Евтимий Търновски

• Преписи: Творбата е разпространена в ръкописната традиция на България, Сърбия, Молдова и Влашко. Представено от редица преписи, датиращи от XIV – XVIII в.
• Най-ранен препис: Зографски сборник от края на XIV век. (Иванова 1969: 105–147). Житието е познато в две редакции:
  а) без разказа за пренасянето на мощите от Търново в Рила (т. нар. Рилска повест от Владислав Граматик). От тази редакция са известни 14 преписи ;
  б) с Рилската повест от Владислав Граматик – известни са 7 преписи. (Иванова 1981: 307-319)
• Сигнатура: Зограф 103.
• Книгохранилище: Света гора, Зографски манастир.
• Заглавие: Житйе и жизнь прэпо(д)бнаго §цЃа нашего Iwанна РҐл±скаго, съписано Еv»имйемь патрйархwмь ТръновскҐимь
• Начало: Въ лэпот© убо кто намъ поносиль бҐ

Литература
– Опис: Българска ръкописна книга 1976: №125
– Издание на текста: Иванов 1931: 369–383; Иванов 1936: 59–73; Калужняцки 1901: 5–26.
– Превод: Киселков 1940: 38–60; Гошев 1947–1948: 3–72; Житиеписни творби 1986: 135–148 (превод на Кл. Иванова)
– Изследване: Сырку 1883: 359; Сланкаменац 1925: 215–218; Златарски 1933: 49; Иванов 1936: 15–21; Дуйчев 1947: 50, 167–168; Иванова 1969: 105–147; Дылевский 1974: 127–136; Сярова 1974: 317–322; Иванова 1980: 93–214; Петканова 1992: 392–395; Иванова 1998: 37–47; Житиеписни творби 1986: 551–556; Гагова, Шпадиер 2001: 159–175; Чешмеджиев 2003: 497; Панчева 2006: 5–27.

Житие с малка похвала на св. Иван Рилски от Димитър Кантакузин

• Преписи: Среща се само в един български препис – Рилски панегирик на Владислав Граматик от 1479 г.
• Най-ранен препис: Рилски панегирик на Владислав Граматик от 1479 г.
• Сигнатура: НМРМ, № 4/8
• Книгохранилище: Рилски манастир
• Заглавие: Дймитрйа кантакузина о житйи изложителное въ кратцэ съ похволою малою иже въ стЃыхь прэпо(д)бному и бгЃоносному wцЃу Iwанну, пустыни Рыльскые жителю, понуж(д)енну къ се § нэкоторыхь тому любьзныхь бывшу, въ нм же о прэнесенйи и възвращенйи мощеи его § Трьнова въ обитэль того ч(с)тную, иже въ Рылэ. иже по въс© днЃи великаа сътворэ­ чюдеса. съписано Геwргйа Скилица.
• Начало: Иже сего мирскаго и паче ннЃяшяго окаанны(м) житйа путникw(м).

Литература
– Опис: Българска ръкописна книга 1976: №160; Славянски ръкописи в Рилския манастир 1986: 100–101
– Издание на текста: Маринов 1901: 86–98; Иванов 1935–1936: 22–25, 86–102
– Превод: Житиеписни творби 1986: 148–160 (превод на А. Минчева).
– Изследване: Житиеписни творби 1986: 556–563

Пространно житие от монах Даниил Рилски

• Преписи: Среща се в четири преписа
• Най-ранен препис: в Дамаскина на поп Йоан от Враца от 1788 г.
• Сигнатура: БАН 90
• Книгохранилище: София, Библиотеката на БАН.
• Заглавие:
• Начало: Сеи прп(д)бныи и бгЃоносныи оцЃъ нашь Iwаннь.

Литература
Ангелов Б. Из старата българска, руска и сръбска литература. 1. С., 1958, 69-97.
Българска ръкописна книга X – XVIII в. Каталог. С., 1976, № 276.
Народното четиво през XVI – XVIII в. Подбор и редакция Д. Петканова. С., 1990, 202–221, 370–372 (превод Р. Златанова).

Гръцко житие на свети Иван Рилски

Съчинението е писано на гръцки език и е публикувано от гръцкия книжовник и духовник Никодим Светогорец през 1819 г. във Венеция – Синаксар за цялата година. Житието е преведено на гръцки от българските монаси от Хилендарския манастир Серафим и Йона. Житието е стишно и представлява компилация от Търновското проложно житие и Евтимиевата творба.

Литература
Иванов, Й. "Жития на св. Иван Рилски." (С уводни бележки от Й. Иванов)." // ГСУ, Историко-филологически факултет, 32, 1936, 13, 103–108.
Милев Ал. "Гръцки жития на св. Иван Рилски." // Духовна култура, 1976, 10, 21–33.
Из архивното наследство на Иван Дуйчев. Заветът на св. Иван Рилски. Съставителство, предговор и редакция В. Велинова. С., 2000, 23–70.

Литература
– Опис: Българска ръкописна книга 1976: №160; Славянски ръкописи в Рилския манастир 1986: 100–101.
– Издание на текста: Калужняцки 1901: 405–431; Иванов 1935–1936: 74–85
– Превод: Киселков 1940: 76–88; Гошев 1947–1948: 3–72.
– Изследване: Сперански 1900: 331–335; Трифонов 1940: 94; Данчев 1966: 49–88; Данчев 1969: 30–31; Христова 1984: 17–32; Житиеписни творби 1986: 556–563

Съществуват различни гледни точки относно автентичността на "Завета" на св. Иван Рилски. Произведението е познато по късни преписи от втората половина на XIX в. : Игуменски препис (Книгохранилище: Рилски манастир; Сигнатура: Рл5/118р музейна П1/5); Препис в НБКМ, № 1137 от 1860 г. ; Препис на Неофит Рилски от средата на XIX в. (Етнографски музей, днес изгубен). Четвъртият препис е с много езикови неточности (Етнографски музей, днес изгубен).

Литература
Иванов, Й. Свети Иван Рилски и неговият манастир. С., 1917.
Снегаров, И. "Заветът" на св. Иван Рилски." // Сборник в памет на проф. Ников. – Изв. Бълг. истор. д-во, XVI – XVII в. С., 1940, 462–475.
Гошев, Ив. "Заветът на св. Иван Рилски в светлината на старобълтгарското и византийското литературно предание от IX–XIV в." // ГДА, 4, 1954–1955, 431–501.
Дуйчев Ив. "Заветът на св. Иван Рилски." // Из архивното наследство на Иван Дуйчев. Съставителство, предговор и редакция В. Велинова. С., 2000, 23–70.

Хубаво е прочее словото да следва пътя си и да любонасища любознателния слух на христолюбивия народ с духовна храна, предлагайки разказа за отеца: хората, по мое мнение, ще приемат казаното по-любочестно от всяка храна и слухът им ще се наслади от чутото повече отколкото гърлото – от мед и пчелна пита.
Изложително слово вкратце с малка похвала за житието на преподобния и богоносния отец Иван, жител на Рилската пустиня
(Из "Житие с малка похвала на Иван Рилски от Димитър Кантакузин", Стара българска литература, т. 4, 1986. )

Св. Иван Рилски в народните вярвания
Метаморфози
Атрибути
Деяния
Чудеса
Сакрални действия - проклятия
Сакрални действия - благословии
Пътувания
Сакрални места
Жанров комплекс
Библиография

И разбра изначалният враг, че неговата молитва бе приета пред Бога, и се разгневи, и взе мнозинство други със себе си, и направи дружина. И дойдоха на мястото, където светият отец Иван стоеше на скалата, молейки Бога. И не можаха нищо да му сторят, понеже ангел господен го пазеше и крепеше. И дяволът започна да бяга, а светият отец Иван стоеше на скалата и се молеше Богу денем и нощем и непрестанно лееше сълзи.
Житие и живот на преподобния отец наш Иван, пустинножител Рилски
(Из "Народно житие на св. Иван Рилски", Стара българска литература, т. 4, 1986. )