Света Петка Римлянка

Лични данни за светицата
Култът към св. Петка Римлянка
Агиографски материал
Библиография


В онези мъчителни дни, когато царуваха елините, в техния град имаше човек, благочестив християнин в тайна, на име Агатон и жена му на име Фолина (!). И живяха те 35 години и винаги тайно молеха Бога, казвайки: "Човеколюбче Господи Боже наш, дай ни плод. И погледни към нас, Христе, и ако бъде от мъжки пол или от женски, ще ти дадем в жертва цялото си имущество." И дойде ангел и рече: "Господ чу вашата молитва.". И зачена се отроче от женски пол. И рождението му беше в петък. И кръщение прие в петък. И беше името й Петка.
 Из "Житието на мъченица Петка Римлянка", Беляковски сборник (НБКМ 309, л. 87–87б)

Лични данни за светицата
Име
Произход, народност, социален статус
Канонизация
Данни и извори за живота
История на мощите
Име
  • лично:
    славянско: Параскева, Петка; гръцко Параскеви; латинско: Venera, Veneranda
  • прозвище: Римлянка/Римска
    тип: топоним
  • варианти на името:
    • П2тка – среща се в ръкописите: БдСб, Яцим. 13.6.13, Оксфорд 413, Белгрфр, Белгр. 104, Савина 29, Хлуд. 241, Григ. 11, ХАЗУ III.a.20, Николяц 82, НБКМ 309, Пловдив 101, Дуйчев 17, НБКМ 1053 ;
    • Параскеви – среща се в ръкописите: Белгр. 104, Николяц 82;
    • Пєтка – среща се в ръкописите: Драганов миней;
    •
Литература
Janin, R. "Parasceve." // Bibliotheca Sanctorum. Vol. 10. Roma, 1968, 328–331.
Иванов, Й. Български старини из Македония. С., 1931, 425
Петрова, М. "Към въпроса за южнославянските преводи на Житието на мъченица Параскева-Петка Римлянка" // Palaeobulgarica, 20, 1996, 2, 83–109.
Произход, народност, социален статус
  • родно място:
    Рим
  • социален статус:
    според номинациите в текстовете: дете на благочестиви родители-християни, явно заможни (след смъртта им Петка раздава цялото им имущество на бедните)
Литература
Janin, R. "Parasceve." // Bibliotheca Sanctorum. Vol. 10. Roma, 1968, 328–331.
Канонизация
  • Време и място:
    Няма данни. Като цяло житията на мъченица Петка Римлянка се смятат за легендарни и съществуването й се поставя под въпрос. Житието й следва стереотипа на повечето ранни мъченически жития, напомнящ приказните мотиви. Освен чудесата в житието, изследователите обикновено оспорват съществуването на женски манастир в Рим по това време (втората половина на II в.), както и практиката жена да проповядва християнството, тъй като това противоречи на забраната на апостол Павел.
  • Тип святост
    тип – мъченица, номинация – преподобна
  • Деноминация: обща за Slavia Orthodoxa и за Slavia Romana
Литература
Janin, R. "Parasceve." // Bibliotheca Sanctorum. Vol. 10. Roma, 1968, 328–331.
Архим. Сергий Полный месяцеслов востока. 2. изд. Т.3. Владимир, 1901, 215-216.
Петрова, М. "Към въпроса за южнославянските преводи на Житието на мъченица Параскева-Петка Римлянка" // Palaeobulgarica, 20, 1996, 2, 83-109.
Данни и извори за живота и делата на светrцата
  • Литературни извори:
    жития, разказ за мощите, сведения в месецословите: Всички данни за живота на светицата са от нейните жития (реалното й съществуване се поставя под въпрос). Според преданието тя се подвизава по времето на император Антонин Пий (138-161). В пространната версия на житието й (БдСБ, Яцим. 13.6.13, Оксфорд 413, Белгрфр, Белгр. 104 = BHG 1420d) св. Петка бива последователно изтезавана от трима различни мъчители, един от които самият Антонин, когото тя в крайна сметка покръства. Накрая е обезглавена.
  • Изобразително изкуство:
    икони, стенописи, житийни композиции в църковната и манастирската живопис
  • Средновековно музикално изкуство:
    песнопения, служби, канони
    •

Литература
Janin, R. "Parasceve." // Bibliotheca Sanctorum. Vol. 10. Roma, 1968, 328–331.
Архим. Сергий Полный месяцеслов востока. 2. изд. Т.3. Владимир, 1901, 215-216.
Петрова, М. "Към въпроса за южнославянските преводи на Житието на мъченица Параскева-Петка Римлянка" // Palaeobulgarica, 20, 1999, 2, 83-109.
Bdinski Zbornik. An Old-Slavonic Menologium of Women Saints (Ghent University Library Ms. 408, A.D. 1360). Ed. by J. L. Scharpe and F. Vyncke. Bruges, 1973, (л. 58–72)

История на мощите
Според архим. Сергий през 1200 г. руският поклонник Антоний от Новгород видял мощите на мъченица Петка в Константинопол.
Литература
Архим. Сергий Полный месяцеслов востока. 2. изд. Т.3. Владимир, 1901, 215-216.
Култът към св. Петка Римлянка
Най-ранно упоменаване в славянските богослужебни книги
История на култа:
Дати в календара
Влияние на култа на други светци

Когато беше на 30 години, рече сама на себе си: "Не е ли добре да проповядвам Христовото евангелие по всички градове и страни и мнозина да отвърна от скверните идоли и да доведа при Христос?"
И след като проповядва 9 години, в 40-тата година от рождението си, като помисли, си рече: "Ако не предам тялото си на мъки за Христа и не отдам за него душата си, няма да царствам с него во веки.
Из "Житието на мъченица Петка Римлянка", Бдински сборник (л. 59б–60)
Най-ранно упоменаване в славянските богослужебни книги

1. НБКМ 882, Изборен апостол, XIII в.
2. Драганов миней, XIII в.
Литература
Коцева, Е., А. Атанасов. "Цариградският месецослов от X век и календари в български писмени паметници" // 1080 години от смъртта на св. Наум Охридски, С., 1993, 214–241.
Иванов, Й. Български старини из Македония. С., 1931, 425
История на култа: възникване, развитие, разпространение, особености
  • История на култа в България
    Почитана е още преди XIII в.; terminus ante quem за разпространението на култа й дават Летописният разказ от времето на цар Иван Асен II, Изборният апостол НБКМ 882 и Драгановият миней, всички от XIII в., където мъченицата се споменава.
  • История на култа извън България
    • Проникване на култа на Балканите –- паметта на мъченица Петка Римлянка не е отбеляана в Синаксара на Великата църква. Въпреки това култът към нея прониква във Византия сравнително рано и бързо се разпространява (църкви, посветени на нея са засвидетелствани още през IV в.).
    • Проникване на култа извън Балканския полуостров – Най-старото запазено изображение на светицата е в Cod. Paris. Graec. 510, f. 285 от Националната библиотека, Париж (Беседи на Григорий Назиански). Най-ранните споменавания в синаксарите също са от това време (IX-X в.).
  • Центрове на култа
    В Константинопол култът към св. Петка Римска е много силен. Там на нея били посветени най-малко две църковни сгради - параклис, намирал се вероятно южно или югоизточно от "Св. Апостоли" (за който се говори в Житието на Василий Нови) и църква от лявата страна на Златния рог, в местността Хаскьой, където били погребвани известни лица (заради този храм целият квартал бил назоваван по името на римската мъченица).
Литература
Janin, R. La geographie ecclesiastique de l’empire byzantin. Premiere partie: Le siege de Constantinople et le patriarcat occumenique. 3. Les eglises et les monasteres Paris, 1953, 405
Суботић, Г. Свети Константин и Jелена у Охриду. Београд, 1971. 96.
Walter, C. "The Portrait of Saint Paraskeve." // Byzantinoslavica, 56, 1995, 3, 753–757.
Петрова, М. "Към въпроса за южнославянските преводи на Житието на мъченица Параскева-Петка Римлянка" // Palaeobulgarica, 20, 1999, 2, 83–109.
Дати в календара
  • 26 юли
    – Съществува хипотеза, според която първоначално в Търново на 26 юли заедно с Параскева Римлянка е била празнувана Петка Епиватска – като резултат от съвпадение между деня на прослава на мъченицата и пренасянето на мощите на Петка Епиватска в Търново (Кожухаров 1974: 134).
  • 14 октомври
    – Под тази дата, на която в южнославянската традиция се чества Петка Епиватка, са поместени всички известни преписи от жития на мъченица Петка Римлянка
  • 26 февруари
    – Датата е спомената в Стишния пролог, но вероятно става въпрос за друга мъченица със същото име, сестра на мъчениците Фотина, Фота, Фотида и Кириакия
  • 14 ноември
    – Под тази дата се отбелязва паметта на светицата от католическата черква.
Литература
Архим. Сергий Полный месяцеслов востока. 2. изд. Т.3. Владимир, 1901, 215–216.
Кожухаров, Ст. "Неизвестен летописен разказ от времето на цар Иван Асен II." // Литературна мисъл, 18,1974, 2, 123–136.
Петрова, М. "Към въпроса за южнославянските преводи на Житието на мъченица Параскева-Петка Римлянка" // Palaeobulgarica, 20, 1999, 2, 83–109.
Петков, Г. Стишният пролог в старата българска, сръбска и руска литература (XIV-XV век): Археография, текстология и издание на проложни стихове. Пловдив, 2000.
Влияние на култа на други светци
На Балканите под името Петка/Параскева се почитат няколко различни светици:
  • Петка Римлянка – 26 юли;
  • Петка Иконийска – 28 октомври;
  • Петка Епиватска/Търновска – 14 октомври;
  • Петка – мъченица заедно със сестрите си Фотина, Фота, Фотида и Кириакия – 26 февруари.
Това води до контаминация между отделните култове – датите на тяхното почитане, използуваните текстове и т. н. са на практика често взаимнозаменяеми. Смесването на култовете и използването на едни и същи литературни произведения за едноименните светици е засвидетелствано в изворите още през XIII в. – в летописния разказ от времето на цар Иван Асен II (където се казва, че текстовете за мъченица Петка - житие, служба и похвала, били първоначално използувани за визхвала и на Петка Епиватска) и в Драгановия миней, където с една и съща служба се честват и мъченицата, и преподобната.
Литература
Кожухаров, Ст. "Неизвестен летописен разказ от времето на цар Иван Асен II." // Литературна мисъл, 18,1974, 2, 123–136.
Поповић, Д. Под окриљем светости. Култ светих владара и реликвија у средњовековној Србији. Београд, 2006, 280.
Иванов, Й. Български старини из Македония. С., 1931, 425
Петрова, М. "Към въпроса за южнославянските преводи на житието на мъченица Параскева/Петка Римлянка" // Старобългаристика, 20, 1996, 2, 83–109.
Агиографски материал
Агиографски произведения
Проложни жития
Кратки жития
Пространни жития

В този град имаше окоп и в него живееше дявола и всички нечисти духове, нему се молеха като на бог и царят вярваше в него, както и цялата държава. Доведоха светицата в града и отвориха вратата, и влезе светицата и се прекръсти в името Христово, и побягна дяволът от нея и всички нечисти духове.
Тогава Христовата мъченица Петка, като вдигна ръце, стъпи на долната му челюст и го разкъса. И пак се върна. И над змея се чу глас, който викаше: "Тежко на мен, как не се посрамих от хиляди мъже, но от една девица погинах."
Като чу царя и цялата му държава и като дойдоха, извикаха: "Помилуй ни, рабо Божия! Нека всички повярваме в Христа." И кръсти се царят и цялата му държава.

Из "Житието на мъченица Петка Римлянка", Беляковски сборник (НБКМ 309, л. 115–115б)

Агиографски произведения

Гръцки оригинали
Във византийската литература са атестирани над 15 различни гръцки жития, както и една похвала за светицата, чийто автор е Георги Акрополит.

 Литература
BHG: Auctarium Bibliothecae Hagiographicae Graecae. Bruxelles, 1969.
Halkin, F. "La passion de sainte Parasceve par Jean d’Eubйe" // Polychron. Festschrift Franz Doelger zum 75. Geburtstag. Ed. by P. Wirth. Heidelberg, 1966, 226–237.
Scharpй, J. L. Paraskeve - Venera - Petka - Vineri. Passionum graece, latine, slavice, romanice manipulus. Vol. 1–4. Ph. D. dissertation, University of Ghent, 1971.

Славянски преводи
Засега е невъзможно е с точност да се определи кога за първи път житието на мъченица Петка Римлянка бива преведено в старобългарската литература. Славянските преводи на житието й са известни по преписи, датиращи от периода XIV – XVIII в., като повечето от текстовете са поместени в сборници със смесено съдържание, често в "конвой" от апокрифи. Самото житие на римската мъченица често се определя като "квази-канонично", стоящо на границата между църковната литература и апокрифните легенди.

Проложни жития

Проложни жития:
В Простия пролог няма житие или календарно упоменаване на Петка Римлянка, а в Стишния пролог мъченица с това имесе явява под датата 26 февруари, но вероятно става въпрос за друга едноименна светица.

Литература
Павлова, Р., В. Желязкова. Станиславов (Лесновски) Пролог от 1330 г. Велико Търново, 1999.
Петков, Г. Стишният пролог в старата българска, сръбска и руска литература (XIV-XV век): Археография, текстология и издание на проложни стихове. Пловдив, 2000.

Кратки жития

Кратки жития

  • Кратко житие на св. Петка Римлянка, съответстващо на BHG 1420a, e запазено в 3 южнославянски преписа:
    1. Ръкопис 29 от манастира Савина (Савина 29), XIV в.
      • Сигнатура: Савина 29.
      • Книгохранилище: Национална библиотека на Сърбия, Белград
      • Съдържание: Сборник със смесено съдържание. Житието на мъченица Петка Римска е на л. 159a–164a.
      • Заглавие: жити стЃҐ мнcЎце петьки. wЃче бЃл
      • Начало: Начетькь исцэлению дарованимь хTЎвэмь блЃженанаго(!) жития моyченицоy пет±коy....
      • Край: ...и тако сконьча и жиU мcнице петьLоy при цЃри склипиянэ! бЃоy же нЃшемо (!) слаB вь в±кҐ веком± аньн (!).

      Литература
      Богдановић, Д., А. Милтенова. "Ръкописният сборник от манастира Савина от XIV век в сравнение с други подобни южнославянски ръкописи" // Археографски прилози, 9, 1987, 7-30.
      Богдановић, Д. Инвентар ћирилских рукописа у Југославији, 11-17 в. Београд, 1982.

    2. Сборник 241 от сбирката на Хлудов, Москва, средата на XV в.
      • Сигнатура: Хлуд. 241
      • Книгохранилище: Държавен исторически музей, Москва
      • Съдържание: Сборник със смесено съдържание.
      • Заглавие: житйе ст‚Ґе мcЎнцэ петкҐ
      • Начало: Начетькь исцэленйю дарованимь хTЎвемь блаженнаго житйа мcЎнице. петькҐ. се же §ц‚ь 2ю нарицаеть се агатwOЎ. и мЃти 2ю политйа
      • Край: прита бҐTЎ млт‚ва твоя на нбTЎехь. иже просиши да б№дет± ти. и реcЎ прэхвалнаа сьтворите.

      Литература
      Попов, А. Описание рукописей и каталог книг церковной печати библиотеки А. И. Хлудова. М., 1872.
      Сперанский, М. Н. Из истории русско-славянских литературных связей. М., 1960, 99-100.
      Николова, С., М. Йовчева, Т. Попова, Л. Тасева. Българското средновековно културно наследство в сбирката на Алексей Хлудов в Държавния исторически музей в Москва. Каталог. С., 1999, 86-87.
      Яцимирский, А. И. "К истории ложных молитв в южнославянской письмености" // Известия Второго отделения Императорской Академии наук, 18, 1913, 4, 93-97.
      Милтенова, А. Към характеристиката на българската литература през XV-XVII век. Сборници със смесено съдържание. Кандидатска дисертация, машинопис. С., 1982, 83-86.

    3. Сборник 101 от Народната библиотека в Пловдив, началото на XVII в.
      • Сигнатура: 101
      • Книгохранилище: Народната библиотека "Иван Вазов" в Пловдив
      • Съдържание: Конволют от няколко части, взети от различни сборници. Житието на мъченица Петка е на л. 153а–156а.
      • Заглавие: Житие и жизьнь ст‚ую мcЎнц№ Петк№
      • Начало: Начетокъ. исцелениа. бжTЎт±внаго. дарованиа. се же §ць именемь агатонь. и мЃти и именемь повизания (!) ...
      • Край: а тело еа. приеть члЃкь . именемь неwфиwтимъ (!). тогDа вероваше кь бЃ№ .оЃ. соть без± жене. и тьи., сконcЎа сЃта мcЎнца пет±ка. мTЎца. wкьтовриа .дЃµ. дЃнъ. прй лйтоне. цЃри. и леwпйте7 бЃ№ же нашем№ слЃва и нЃна и„ при„сно й вь векй векомь амЃнь7

      Литература
      Цонев, Б. Опис на славянските ръкописи и старопечатни книги в пловдивската Народна библиотека. С., 1920, 57-61.

  • Единствен препис от кратко житие на мъченица Петка Римлянка е запазен в ръкопис 11 от сбирката на Григорович в Одеса, XV в. Не е ясно дали става въпрос за превод от гръцки или за извлечение от вече съществуващ славянски превод.
    • Сигнатура: Григ. 11
    • Книгохранилище: Одеска държавна научна библиотека
    • Съдържание: сборник със смесено съдържание (включва апокрифи, патерични разкази, хроника на сръбските крале и др.)
    • Заглавие: Жити и с(т)рть ст‚№ю м(ч)нц№ петк№
    • Начало: Въ време wно бҐTЎ етерь мyжь именемь Агатонь и жена его Полйта. Та беста христанйна бЃговэр±на и млTЎтва убЃгимь и вьсеN вэрнимь.
    • Край: а тело и члЃвкь бгочстиви именэмь Антинь приестъ чьсно, и мйроN помаза, плащенйцею чистою wбовивь, и въ гробэ положи, на мэсте нарйцаемэмь Калйкрати. – И тако молэтсе хTЎ№ за мирь хрTЎтянTки, бЃ№ нашем№ слава въ вэкҐ – амиOЎ

    Литература
    Белић, А. "Заметка о славянском житiи св. Пятки-Петки." // ИОРЯС, 2, 1897, 1045-1057.
    Мочульский, В. Н. "Описание рукописей Григоровича." // Летопись Историко-филологического общества при императорском Новороссийском университете. Одеса, 1890, 53-133.
    Копыленко, М. М., М. В. Рапопорт. " Славяно-русские рукописи Одеской Государственной научной библиотеке имени А. М. Горького." // ТОДРЛ, 16, 1960, 543-553.
    Милтенова, А. Към характеристиката на българската литература през XV-XVII век. Сборници със смесено съдържание. Кандидатска дисертация, машинопис. С., 1982, 83-86.
    Петрова, М. "Към въпроса за южнославянските преводи на житието на мъченица Параскева/Петка Римлянка" // Старобългаристика, 20, 1996, 2, 83–109.

  • Кратко житие на св. Петка, което вероятно възниква или като независим превод, чийто гръцки оригинал засега е неизвестен, или като доста свободен преразказ на историята на мъченицата. Известни са 5 южнославянски преписа, датиращи от периода XVI-XVIII в:
    1. Ръкопис 82 от манастира Николяц, Черна гора (Николяц 82), началото на XVI в.
      • Сигнатура: Никољац 82
      • Книгохранилище: Народна библиотека на Сърбия, Белград
      • Съдържание: Сборник със смесено съдържание, включва апокрифи, чудесата на св. Никола, жития и слова. Житието на мъченица Петка е на л. 47а – 52б (краят липсва).
      • Заглавие: МнcЎй е ст‚Ґ параскевйе
      • Начало: Въ дн‚и wнйи мтcЎтелнйе. црст‚вующ№ едҐном№ нечтTЎйвом№ цр‚№. и бэ чл‚вкь вь градэ иaЎ...
      • Край: тогDа цр‚ь реcЎ кь мтcЎелемь. набрьзэ усэкнйтй и
      Литература
      Moљin, V. "Жirilski rukopisi u manastiru Nikoljcu kod Bijelog Polja" // Istorijski zapisi, 18, 1961, 4, 704.
      Станковић, Р. "Датирање и водени знаци рукописних књига манастира Никољца." // Археографски прилози, 16, 1994, 455-460.
      Петрова, М. "Към въпроса за южнославянските преводи на житието на мъченица Параскева/Петка Римлянка" // Старобългаристика, 20, 1996, 2, 83–109.
    2. Беляковски сборник от втората половина на XVI в.
      • Сигнатура: НБКМ 309
      • Книгохранилище: Народна библиотека "Кирил и Методий", София
      • Съдържание: Сборник със смесено съдържание (няколко глави от Физиолога, апокрифни разкази, жития, слова на Йоан Златоуст и т. н.). Житието на мъченица Петка Римлянка е на л. 87а – 89б, където прекъсва и след това продължава на л. 114а – 117б.
      • Заглавие: МцTЎа waтоврйа дй‚ четенйе w м№ченйи ст‚№ю великомcЎнйц№ петк№. оч‚е блTЎви
      • Начало: вь дЃни wни м№чител±нҐе црTЎтву№ющимь елинwN бэ члЃкъ вь градэ их блЃгочьстивь хрTЎтйанинь въ таине. именеN ага»wOЎ, и жена его именеN фолина. и бҐTЎ жити има, лЃе. лэU
      • Край: и сь рек№ тебэ не владеи вь си бо дЃнь пропет±се гЃь нашь µ„Ѓс хЃс волею. и копйемь прободоше реб±ра ем№. бЃу же нашрем№ слаBЎ въ вэLg вэкwN, аминь.
      Литература
      Цонев, Б. Опис на славянските ръкописи в софийската Народна библиотека. Т. 1. С., 1910, 254–257
      Милтенова, А. "Новооткрит ‘близнак’ на Беляковския апокрифен сборник." // Palaeobulgarica, 13, 1989, 3, 61–73.
      Петрова, М. "Към въпроса за южнославянските преводи на житието на мъченица Параскева/Петка Римлянка" // Старобългаристика, 20, 1996, 2, 83–109.
    3. Ръкопис III.a.20 от Библиотеката на Хърватската академия на науката и изкуството (ХАЗУ III.a.20), първа трета на XVI в.
      • Сигнатура: III.a.20 (К. 501)
      • Книгохранилище: Библиотеката на Хърватската академия на науката и изкуството, Загреб
      • Съдържание: Сборник със смесено съдържание (включва Генеалогия на сръбските крале, хроника, Физиолог, слова, апокрифи, чудеса на св. Никола, зодиак, Лунник и др.). Фрагмент от Житието на мъченица Петка се намира на л. 40б – 42б.
      • Заглавие: мцTЎа w д днь чтение стие мcницэ петки wcе бл‚и
      • Начало: вь дни. мcиUлеские црьTЎтвоyющимь. елиномь. бе члвкь хрTЎтиянинь. вь таине> именемь. ага»онь. и жена. его. именемь полфйя. и биTЎ. житие ею лЃе леUЎ бесплоднаа
      • Край: ... тогDа мcЎница падши ница на земMю
      Литература
      Jagic, V. "Cirilski zbornik XVI-XVII stoljeca u biblioteci Kukuljevicevoj." // Knjizevnik, 3, 1866, 121–131.
      Moљin, V. Жirilski rukopisi Jugoslavenske akademije. Zagreb, 1955.
      Цонев, Б. "Кирилски ръкописи и старопечатни книги в Загреб." // Сборник на БАН, 1, 1913, 38.
      Петрова, М. "Към въпроса за южнославянските преводи на житието на мъченица Параскева/Петка Римлянка" // Старобългаристика, 20, 1996, 2, 83–109.
    4. Ръкопис 17 от Центъра за славяно-византийски проучвания "Иван Дуйчев", София, началото на XVIII в.
      • Сигнатура: Дуйчев 17
      • Книгохранилище: Център за славяно-византийски проучвания "Иван Дуйчев", София
      • Съдържание: Точен препис от Беляковския сборник, направен още по времето, когато антиграфът е бил добре запазен. Житието на мъченица Петка е на л. 100а –105а, където текстът прекъсва и се прелива в друг текст. Краят на житието липсва.
      • Заглавие: МцTЎа waтоврйа дй‚ четенйе w м№ченйи ст‚№ю великомcЎнйц№ петк№. wч‚е блTЎви
      • Начало: въ дЃни wни моyчител±нйе црTЎтв№ющиN елиноN. бэ члЃкъ вь градэ иa блЃгочьстивь хрTЎтйанинь вь таине. именеN ага»оOЎ, и жена его именемь фолина. и бҐTЎ жити има , лЃе. лэUЎ ...
      • Край: потрьпете ме мало да сьтвор№ млЃтв№. и рэкоше еи сьтвори. тогDа мcЎница
      Литература
      Милтенова, А. "Новооткрит ‘близнак’ на Беляковския апокрифен сборник." // Palaeobulgarica, 13, 1989, 3, 61–73.
      Петрова, М. "Към въпроса за южнославянските преводи на житието на мъченица Параскева/Петка Римлянка" // Старобългаристика, 20, 1996, 2, 83–109.
    5. Сборник 1053 от Народната библиотека "Кирил и Методий" в София, краят на XVII-началото на XVIII в.
      • Сигнатура: НБКМ 1053
      • Книгохранилище: Народната библиотека "Кирил и Методий" в София
      • Съдържание: Включва части от Номоканона, патерични разкази, чудеса на св. Никола и св. Георги, Видение на апостол Павел, жития на Кирик и Юлита, на св. четиридесет мъченици, похвала и житие на пророк Илия, указ за светата литургия. Житието на мъченица Петка е на л. 72б – 78б. Краят му липсва.
      • Заглавие: Слово w рожьDствэ сЃтҐе пет±кҐ. wcЎ блTЎви
      • Начало: Въ днҐ wнҐ мcЎтэл±скҐ црTЎтв№ющи милитонь (!). бэше члЃкь въ градэ тоN блЃгочьстивъ хрTЎтйанинь...
      • Край: ч±то сьт±вориN магес±ницэ сеи и рэше ем№ аще не№снэкнеши (!) глав№ и набрьзэ то вьсе люди къ своем№ бЃ№
      Литература
      Стоянов М., Хр. Кодов. Опис на славянските ръкописи в софийската Народна библиотека. Т. 3. София, 1964.
      Петрова, М. "Към въпроса за южнославянските преводи на житието на мъченица Параскева/Петка Римлянка" // Старобългаристика, 20, 1999, 2, 83–109.

Пространни жития

Бдински сборник (БдСб), писан по поръка на Видинската царица Анна през 1359-1360 г., но запазен в препис от началото на XV в.

  • Сигнатура: Cod. Slav. 408
  • Книгохранилище: Университеската библиотека в гр. Гент, Белгия
  • Съдържание: избрани дометафрастови жития на жени-светици. Житието на мъченица Петка Римлянка заема л. 58 – 72.
  • Заглавие: МцTЎа wктембрэ. Вь д‚ дн‚ь. мcЎни ст‚Ґ великоославнҐ мcЎнице петкҐ
  • Начало: Вь д‚ни wни елиноомь зэлоо прэдрьжещимь, безьсловесникомь, крь⥠бес правдҐ пролэвамэи. и бэше мноогь гнэвь на хрTЎтйани 2лико вэроваше вь Х‚а.
  • Край: Сконьчав±ши же течени при ц‚ри асклипии. нами же црTЎтвоyющу г‚оy й‚соy хTЎоy, вь чьсть и вь дрьжавоy. w‚цоy и сн‚оy и с‚тоомоy д‚хоy. и н‚нэ и прTЎноо и вь вэкҐ вэкоомь ам‚нь

Литература
Bdinski Zbornik. An Old-Slavonic Menologium of Women Saints (Ghent University Library Ms. 408, A.D. 1360). Ed. by J. L. Scharpe and F. Vyncke. Bruges, 1973, (л. 58–72)
Петрова, М. "Към въпроса за южнославянските преводи на житието на мъченица Параскева/Петка Римлянка" // Старобългаристика, 20, 1999, 2, 83–109.

Ръкопис 468 (104) от Народната библиотека в Белград (Белгр. 104) от третата четвърт на XIV в.

  • Сигнатура: 468 (104)
  • Книгохранилище: Народна библиотека, Белград.
    Ръкописът е изгорял по време на Втората световна война, но Житието на св. Петка Римлянка е публикувано от Ст. Новакович.
  • Съдържание: Сборник със смесено съдържание: слова, жития, патерични разкази и значителен брой апокрифи
  • Заглавие: Мэсеца wктеб. .дй. м№чение светҐ мученице Петке. Благословй, wче.
  • Начало: Вь дьни wни, Елиномь прэдрьжештимь и беслови бесловеснҐкомь и крьве без правды проливаюштимь, и бэше м±ногь гнэвь на християнҐ, лици вэровахоy вь Христа.
  • Край: Сконча же се великомоyченица Параскеви при цари Асклипи мэсеца wктеб. .дй. царствоyюштоy Господоy Богоy нашемоy Iс. Христоy, моy же слава и чьсть и покланяни всегда и нҐня и прҐсно.

Литература
Стоjановић, Љ. Каталог Народне библиотеке у Београду. Београд, 1903, (репр. 1982), 294–305.
Истрин, В. М. "Отчет командированного за границу приват-доцента Московского университета Василия Истрина за вторую половину 1894 года." // Журнал Министерства народного просвещения, 305, Май 1896, 1–86.
Сперанский, М. Н. "Заметки о рукописях белградских и софийской библиотек." // Известия Историко-филологического института князя Безбородко в Нежине, 16, 1898, 42–73
Новаковић, С. "Апокрифско житиjе свете Петке." // Споменик СКА, 29, 1895, 23–32.
Милтенова, А. Към характеристиката на българската литература през XV-XVII век. Сборници със смесено съдържание. Кандидатска дисертация, машинопис. С., 1982, 83-86.
Петрова, М. "Към въпроса за южнославянските преводи на житието на мъченица Параскева/Петка Римлянка" // Старобългаристика, 20, 1999, 2, 83–109.

Ръкопис 378 (455) от Народната библиотека в Белград (Белгрфр) от XIV в.

  • Сигнатура: 378 (455)
  • Книгохранилище: Народна библиотека, Белград.
    Ръкописът е изгорял по време на Втората световна война, но Житието на св. Петка Римлянка е публикувано от Ст. Новакович.
  • Съдържание: Фрагмент от Житието на св. Петка Римлянка.
  • Заглавие: липсва
  • Начало: ... сто©щимь сЃтая Петка, да ни единь любовникь б©ди безь вэр©, братие, идеже бо хощеть бЃъ побэждаеть естьство...
  • Край: ...И мало wшедши сЃтая Петка § №сэкатела, и паде ниць на земи мл­щ ... с­ бЃЃу сице гЃлещи: влЃдко гЃи ...

Литература
Стоjановић, Љ. Каталог Народне библиотеке у Београду. Београд, 1903, (репр. 1982), 294–305.
Новаковић, С. "Апокрифско житиjе свете Петке." // Споменик СКА, 29, 1895, 23–32.
Петрова, М. "Към въпроса за южнославянските преводи на житието на мъченица Параскева/Петка Римлянка" // Старобългаристика, 20, 1999, 2, 83–109.

Ръкопис 13.16.13 от сбирката на Яцимирски, Библиотека на Академията на науките, Санкт Петербург, втора половина на XV в.

  • Сигнатура: Яцим. 13.6.13
  • Книгохранилище: Библиотека на Руската Академията на науките, Санкт Петербург
  • Съдържание: сборник със смесено съдържание. Житието на мъченица Петка е на л. 117–124б (началото и краят на текста са загубени).
  • Заглавие: липсва
  • Начало: ... не прэдаN на м©к© за хTЎа и д‚ша моа ..... съ ниN в в‚кы. и въшеDши въ грDаJ единъ где црTЎтвоваше ц‚рь едиOЎ именеN антонисъ. прэхwдэше и №чаше члЃкы да wстав­UЎ идолҐ.
  • Край: ... а тэло е­ члЃкъ нэкҐи именеN атимъ(!), бЃгочьстивъ, възеN мирw мнCЎоцэннҐN и помазавъ. и плащанице© чTЎто© обвивъ. и положи ­ въ гробэ.

Литература
Милтенова, А. Към характеристиката на българската литература през XV-XVII век. Сборници със смесено съдържание. Кандидатска дисертация, машинопис. С., 1982, 102–106.
Петрова, М. "Към въпроса за южнославянските преводи на житието на мъченица Параскева/Петка Римлянка" // Старобългаристика, 20, 1999, 2, 83–109.

Ръкопис 413 от Бодлеанската библиотека, Оксфорд (Оксфорд 413), XV-XVI в.

  • Сигнатура: (Can.) lit. 413=993
  • Книгохранилище: Бодлеанската библиотека, Оксфорд
  • Съдържание: сборник със смесено съдържание. Житието на мъченица Петка (началото липва) е на л. 111а–122б. От л. 118а започва друга ръка с по-едър почерк, като между л. 117б и л. 118а няма връзка и най-вероятно са загубени 2 листа.
    Началото на текста, извлечен от друга редакция на житието, е добавено от трета, по-късна ръка на л. 27б: Месеца wктов ... четение свете пеке(!).
    ц...ств№ющимь линомь ... члкь вь градехь благочст... христанинь вь таине име...мь агатонь и жена го име!!!мь полофия(!). и би жи(!) ее лЃе бесподна(!) и м»листа(!) се вь таине бог№ подаж ми плодь и призри на ме" иже б№деть м№жьски пPль или жески(!) и подато тебе ву(!) жрьтно именовани и пришьдь аггл и рече №слиша бЃь молитв№ твою и заче се дете жеOсfки поль
    • Реалното начало на текста, принадлежащ към първоначалния състав на сборника, е на л. 111а.
  • Начало: ...исп‚лънишеTЎ дЃни и. и роDй §роче женски поль. въ д‚нь иже нарицает±се пеLЎ.
  • Край: ...исп‚лънишеTЎ дЃни и. и роDй §роче женски поль. въ д‚нь иже нарицает±се пеLЎ.
    Край: а тэло еF с‚ти страстотрьпнице мcЎнкь некои коUри б‚№: бивъ йерэи. именеN антиNЎ. възъмъ тэло мyроN многwцэниN помаза плащаницею wбвивъ поMжи вь гробэ. иж бивъ исcЎнь § каменйа. Сконча се с‚таа великомcЎнца петка при ц‚р№ Аклипу(!). § наTЎ црTтв№ющ№ г‚у б‚№ н‚шему й‚су х‚№ ем№ же слаBЎ вь вэки аминънъ(!).

Литература
Сырку, П. "Заметки о славянских и русских рукописях в Bodlean Library в Оксфорде." // ИОРЯС, 12, 1907, 4, 95–97.
Cleminson, R. A Union Catalogue of Cyrillic Manuscripts in British and Irish Collections. London, 1988, 247–252
Петрова, М. "Към въпроса за южнославянските преводи на житието на мъченица Параскева/Петка Римлянка" // Старобългаристика, 20, 1999, 2, 83–109.

Библиография

Тогава царят заповяда да донесат огромен меден казан и да хвърлят светицата в него и да налеят вода догоре, а изпод него да запалят голям огън и да подгряват казана до седмия ден. След като всичко това стана и седмият ден приключи, свете Петка стоеше във врящия котел като на застлан одър.
Из "Житието на мъченица Петка Римлянка", Бдински сборник ( л. 64б – 65)
Auctarium Bibliothecae Hagiographicae Graecae. Bruxelles, 1969.
Bdinski Zbornik. An Old-Slavonic Menologium of Women Saints (Ghent University Library Ms. 408, A.D. 1360). Ed. by J. L. Scharpй and F. Vyncke. Bruges, 1973.
Bdinski Zbornik. Ghent Slavonic Ms 408, A. D. 1360. Facsimile edition. Ed. by I. Dujcev. London, 1972.
Bibliotheca Hagiographica Graeca. Vol. 1-3. Ed. by F. Halkin. Bruxelles, 1957.
Cleminson, R. A Union Catalogue of Cyrillic Manuscripts in British and Irish Collections. London, 1988.
Der Narsessian, S. The Illustrations of the Homiles of Gregory of Nazianzuz. A Study of the Connection between Texts and Images. – DOP, 1, 1962, 195-229.
Halkin, F. La passion de sainte Parasceve par Jean d’Eubee. – In: Polychron. Festschrift Franz Dцlger zum 75. Geburtstag. Ed. by P. Wirth. Heidelberg, 1966, 226-237.
Jagic, V. Cirilski zbornik XVI-XVII stoljeca u biblioteci Kukuljevicevoj. – Knjizevnik, 3, 1866, 121-131.
Janin, R. La geographie ecclesiastique de l’empire byzantin. Premiere partie: Le siege de Constantinople et le patriarcat occumenique. 3. Les eglises et les monastиres. Paris, 1953.
Janin, R. Parasceve. – In: Bibliotheca Sanctorum. Vol. 10. Roma, 1968, 328-331.
Mosin, V. Cirilski rukopisi Jugoslavenske akademije. Zagreb, 1955.
Mosin, V. Cirilski rukopisi u manastiru Nikoljcu kod Bijelog Polja. – Istorijski zapisi, 18, 1961, 4, 681-708.
Novakovic, S. Graрa za srpskog ljetopisca. – Starine, 9, 1877, 60-90.
Onasch, K. Paraskeva-Studien. – Ostkirchliche Studien, 6, 1957, 121-141.
Petrova, M. The Ghent Manuscript of the Bdinski Zbornik: the Original or a Copy? – Slavica Gandensia, 28, 2001, 115–144.
Scharpe, J. L. Paraskeve - Venera - Petka - Vineri. Passionum graece, latine, slavice, romanice manipulus. Vol. 1-4. Ph.D. dissertation, University of Ghent, 1971.
Scharpe, J. L. Св. Параскева-Пятница: четырнадцат житийных икон и "Действо о страдании". – Slavica Gandensia, 13, 1986, 129-143.
Tomekovic, S. Hagigraphie peinte: trois examples cretois. – Зограф. Часопис за средњовековну уметност, 15, 1984, 41-50.
Walter, C. The Portrait of Saint Paraskeve. – Byzantinoslavica, 56, 1995, 3, 753-757.
Белић, А. Заметка о славянском житiи св. Пятки-Петки. – ИОРЯС, 2, 1897, 1045-1057.
Богдановић, Д., А. Милтенова. Ръкописният сборник от манастира Савина от XIV век в сравнение с други подобни южнославянски ръкописи. – Археографски прилози, 9, 1987, 7-30.
Богдановић, Д. Инвентар ћирилских рукописа у Југославији, 11-17 в. Београд, 1982.
Иванов, Й. Български старини из Македония. С., 1931.
Истрин, В. М. Отчет командированного за границу приват-доцента Московского университета Василия Истрина за вторую половину 1894 года. – Журнал Министерства народного просвещения, 305, Май 1896, 1-86.
Кожухаров, С. Неизвестен летописен разказ от времето на Иван Асен II. –Литературна мисъл, 2, 1974, 123-135.
Копыленко, М. М., М. В. Рапопорт. Славяно-русские рукописи Одеской Государственной научной библиотеке имени А. М. Горького. – ТОДРЛ, 16, 1960, 543-553.
Коцева, Е., А. Атанасов. Цариградският месецослов от X век и календари в български писмени паметници. – В: 1080 години от смъртта на св. Наум Охридски. С., 1993, 214–241.
Мавродинова, Л. Новооткрити средновековни стенописи в църквата "Св. Георги" в Колуша, Кюстендил (Предварителни бележки). – Старобългарска литература, 25-26, 1991, 194-210.
Милтенова, А. Към характеристиката на българската литература през XV-XVII век. Сборници със смесено съдържание. Кандидатска дисертация, машинопис. С., 1982.
Милтенова, А. Новооткрит ‘близнак’ на Беляковския апокрифен сборник. – Palaeobulgarica, 13, 1989, 3, 61-73.
Мочульский, В. Н. Описание рукописей Григоровича. – В: Летопис Историко-филологического общества при императорском Новороссийском университете. Одеса, 1890, 53-133.
Николова, С., М. Йовчева, Т. Попова, Л. Тасева. Българското средновековно културно наследство в сбирката на Алексей Хлудов в Държавния исторически музей в Москва. Каталог. С., 1999.
Новаковић, С. Апокрифско житије свете Петке. – Споменик СКА, 29, 1895, 23-32.
Павлова, Р., В. Желязкова. Станиславов (Лесновски) Пролог от 1330 г. Велико Търново, 1999.
Петков, Г. Стишният пролог в старата българска, сръбска и руска литература (XIV-XV век): Археография, текстология и издание на проложни стихове. Пловдив, 2000.
Петрова, М. Към въпроса за южнославянските преводи на Житието на мъченица Параскева-Петка Римлянка. – Palaeobulgarica, 20, 1996, 2, 83-109.
Попов, А. Описание рукописей и каталог книг церковной печати библиотеки А. И. Хлудова. М., 1872.
Сперанский, М. Н. Из истории русско-славянских литературных связей. М., 1960.
Станковић, Р. Датирање иводени знаци рукописних књига манастира Никољца. – Археографски прилози, 16, 1994, 455-460.
Стоянов М., Хр. Кодов. Опис на славянските ръкописи в софийската Народна библиотека. Т. 3. София, 1964.
Суботић, Г. Свети Константин и Jелена у Охриду. Београд, 1971.
Сырку, П. Заметки о славянских и русских рукописях в Bodlean Library в Оксфорде. – ИОРЯС, 12, 1907, 4, 95-97.
Сергий, архимандрит. Полнй мясецеслов Востока. т. 1-3. М., , 1875-1876.
Сперанский, М. Н. Заметки о рукописях белградских и софийской библиотек. – Известия Историко-филологического института князя Безбородко в Нежине, 16, 1898, 42-73.
Стоjановић, Љ. Каталог Народне библиотеке у Београду. Београд, 1903, (репр. 1982).
Цонев, Б. Кирилски ръкописи и старопечатни книги в Загреб. – Сборник на БАН, 1, 1913, 1-54.
Цонев, Б. Опис на славянските ръкописи в софийската Народна библиотека. Т. 1. С., 1910.
Цонев, Б. Опис на славянските ръкописи и старопечатни книги в пловдивската Народна библиотека. С., 1920.
Яцимирский, А. И. К истории ложных молитв в южнославянской письмености. – В: Известия Второго отделения Императорской Академии наук, 18, 1913, 4.