Света Петка Търновска

Лични данни за светицата
Култът към св. Петка Търновска
Агиографски материал
Химнографски материал
Библиография

От слънцето по-светла ще бъде паметта на Параскева, ако подробно разкажем нейния живот, деянията и скиталчествата, ноито тя понесе заради Христовата любов.
Ще приеме, сигурно ще приеме като чедолюбива майка нашите детски лепети, и ще придаде сила на усърдието, и ще напътства към по-добро и по-благо.
Макар и не така достолепно, но трябва и ние да поднесем нещо пристойно. А за нас, които сме почетени с дара на словото, ще бъде най-пристойно словото да поднесем като предостойнолепно пред другите тленни неща, та да се издължим според силите си.
Житие и живот на нашата преподобна майка Параскева
(Из "Пространно житие на св. Петка Търновска от Патриарх Евтимий", Стара българска литература, т. 4, 1986. )

Лични данни за светицата
Име
Произход, народност, социален статус
Канонизация
Данни и извори за живота
Деяния и чудеса
История на мощите
Средища с мощите
Име
  • лично:
    българско: Параскева, Петка; гръцко Параскеви
  • прозвище: Търновска
    тип: топоним
  • варианти на името:
    • Петка Епиватска – среща се и в славянски преписи;
    • Петка Белградска – в сръбски извори и в някои български източници;
    • Петка Сръбска – в сръбски извори;
    • Петка Яшка – в румънски извори;
    • Петка Нова;
    •
Литература
Кожухаров Ст., И. Божилов. Българската литература и книжнина през XIII в. С., 1987.
Томова Е. "Из литературната история на житията на търновските светци в славянската ръкописна традиция през XVI в." // Българският шестнадесети век. Сборник с доклади за българската обща и културна история през XVI век. НБКМ, С., 1996, 275–286.
Произход, народност, социален статус
  • родно място:
    с. Епиват
  • административна единица (синхронна):
    област Каликратия, Гърция
  • ареал на действие:
    приживе: Византия, Епиват, Каликратия;
    post mortem: Византия, България (Търново, Видин), Сърбия (Белград), Турция (Истамбул), Румъния (Яш);
  • социален статус:
    средно заможно семейство (във всички извори):
    – "... дъщеря на благоверни родители, нито обилно богати, ни властници, нито пък страдащи от бедност" (Проложно житие на Петка Търновска, Житиеписни творби 1986: 189);
    – "Тази преподобна беше родена в Епиват, издънка от преблагочестиви и пребогоугодни родители, които спазваха неотклонно всички божи заповеди, украсяваха живота си с милостиня и добри дела" (Пространно житие на св. Петка Търновска от Патриарх Евтимий, Житиеписни творби 1986: 192–193).
Литература
Кодов Хр. "Старите жития на св. Петка Епиватска. Кратки книгописни бележки." // Духовна култура, 1960, 1, 21–23.
Поповић, Д. "Реликвије свете Петке: Gloria Bulgariae – Gloria Serviae." // България и Сърбия в контекста на византийската цивилзация. Сборник статии от българо-сръбски симпозиум 14-16 септември 2003, София. С., 2005, 165 – 191.
Поповић, Д. Под окриљем светости. Култ светих владара и реликвија у средњовековној Србији. Београд, 2006.
Канонизация
  • Време и място:
    Предполага се, че канонизацията на светицата е извършена в средата на XII в. по нареждане на патриарх Николай IV Музалон.
  • Тип святост
    тип – отшелник, номинация – преподобна
Литература
Архиеп. Сергий Полный месяцеслов востока. 2. изд. Т.2. Владимир, 1901, 427.
Иванов Й. Български старини из Македония. С., 1931.
Златарски В. История на българската държава през средните векове. Т.3. С., 1940, 345–346.
Кожухаров, Ст. Проблеми на старобългарската поезия. 1. С., 2004, 109–139.
Руварац, Ил. "О раду Милоша С. Милоjeвића у Гласнику." // Летопис Матице српске. 115. Нови Сад, 1873, 172–178.
Поповић, Д. "Реликвије свете Петке: Gloria Bulgariae – Gloria Serviae." // България и Сърбия в контекста на византийската цивилзация. Сборник статии от българо-сръбски симпозиум 14-16 септември 2003, София. С., 2005, 166.
Поповић, Д. Под окриљем светости. Култ светих владара и реликвија у средњовековној Србији. Београд, 2006, 271–272.
Данни и извори за живота и делата на светrцата
  • Литературни извори:
    проложни, пространни жития, разказ за пренасянето на мощите, сведения в месецословите;
  • Фолклорни извори:
    предания, легенди, чудеса, приказки
  • Изобразително изкуство:
    икони, стенописи, житийни композиции в църковната и манастирската живопис
  • Средновековно музикално изкуство:
    песнопения, служби, канони
    •
Деяния приживе и post mortem
  • живот в пост и молитва – във всички житийни текстове.
  • демонология – борба с дяволите
    Проложно житие и Пространно житие от Евтимий Търновски (Житиеписни творби 1986: 192–197)
  • появяване на светицата във видения на християни
    Проложно житие (Житиеписни творби 1986: 189); Пространно житие от Евтимий Търновски (Житиеписни творби 1986: 192–197)
Чудеса приживе и post mortem
  • изцеление на болни хора
    "Излива изцеления и до ден днешен – бесните получават лек, слепите – проглеждане, хромите – прохождане и обхванатите от всякакви различни недъзи получават целба". – Пространно житие от Евтимий Търновски (Житиеписни творби 1986: 190).
Чудеса с мощите
  • изцеление на болни хора:
    "Излива изцеления и до ден днешен – бесните получават лек, слепите – проглеждане, хромите – прохождане и обхванатите от всякакви различни недъзи получават целба". – Пространно житие от Евтимий Търновски (Житиеписни творби 1986: 190).
  • откриване на мощите на светицата след видение на Георги и Евтимия
    Проложно житие(Житиеписни творби 1986: 130)
Литература
Стара българска литература, т. 4. Житиеписни творби. Съставителство, преводи, редакции, научен коментар Климентина Иванова. С., 1986
Поповић, Д. "Реликвије свете Петке: Gloria Bulgariae – Gloria Serviae." // България и Сърбия в контекста на византийската цивилзация. Сборник статии от българо-сръбски симпозиум 14-16 септември 2003, София. С., 2005, 166.
История на мощите
  • Откриване на мощите:
    След продължително пребиваване в неизвестност, мощите на светицата са открити от християни, пренесени и погребани в църквата "Светите апостоли" в Каликратия през XI в.
  • Пренасяне на мощите:
    – от местонахождението им в Каликратия :
    • Време на пренасяне: Мощите са пренесени в Каликратия, в църквата "Свети апостоли" през XI в.
    – от Каликратия в Търново:
    • Време на пренасяне: През юли 1231 г.
    • Начин на пренасяне: цар Иван Асен II пренася мощите в Търново след победата в Клокотнишката битка (1231). С тържествен ритуал мощите са положени в построената специално църква " Св. Параскева".
      За уточняването на годината на пренасянето е възприета хипотезата на В. Златарски, според когото то не би могло да бъде след август 1231, когато се скъсват приятелските отношения с латинците.
    – от Търново във Видин:
    • Време на пренасяне: след 1393 г.
    • Начин на пренасяне: мощите на св. Петка се пренасят във Видин след падането на Търново под османско владичество.
    – от Видин в Белград:
    • Време на пренасяне: след 1396 г.
    • Начин на пренасяне: мощите се пренасят в Белград след покоряването на Видинското царство по молба на княгиня Милица до турския султан. Събитието е описано от Григорий Цамблак в неговия разказ за пренасяне на мощите на св. Петка от Търново във Видин и оттам в Белград.
    – от Белград в Истамбул:
    • Време на пренасяне: през 1521 г.
    • Начин на пренасяне: Сюлейман II превзема Белград и пренася мощите в Истамбул
    – от Истамбул в Яш:
    • Време на пренасяне: през 1641 г.
    • Начин на пренасяне: молдовският воевода Василий Лупу ги пренася в столицата си Яш.
    последно местонахождение на мощите: Яш (Румъния) от 1641 г. до днес.
Литература
Поповић, Д. "Реликвије свете Петке: Gloria Bulgariae – Gloria Serviae." // България и Сърбия в контекста на византийската цивилзация. Сборник статии от българо-сръбски симпозиум 14-16 септември 2003, София. С., 2005, 166.
Стара българска литература, т. 4. Житиеписни творби. Съставителство, преводи, редакции, научен коментар Климентина Иванова. С., 1986
Средища с мощите
  • манастири и църкви:
    – Северна Гърция: Каликратия
    – България:Търново, Видин
    – Сърбия: Белград
    – Турция: Истамбул
    – Румъния: Яш
Литература
Поповић, Д. "Реликвије свете Петке: Gloria Bulgariae – Gloria Serviae." // България и Сърбия в контекста на византийската цивилзация. Сборник статии от българо-сръбски симпозиум 14–16 септември 2003, София. С., 2005, 165–191.
Култът към св. Петка Търновска
Най-ранно упоменаване в славянските богослужебни книги
История на култа:
Дати в календара
Влияние на култа на други светци


Щом прочее тя извършва тези неща за нас по всяко време, то нека и ние се устремим усърдно към нея и да я почетем достойнодлъжно заради премногото благодеяния. Нека да говорим и да вършим всичко за нейна благоугода и никак да не отстъпваме със слово или с дело от оная, която така се застъпва за нас.
Житие и живот на нашата преподобна майка Параскева
(Из "Пространно житие на Петка Търновска от Патририарх Евтимий", Стара българска литература, т. 4, 1986. )
Най-ранно упоменаване в славянските богослужебни книги

1. В месецослова на Банишко евангелие от XIII в. под 14 окт., л. 189б;
2. В дарствена грамота на цар Иван Александър за венецианците и в негово писмо до дожа Андрей Дандоло е отбелязано името на св. Петка: "... и се заклева моето царство в Бога Отца, и в Дева Мария, и в светия истински кръст и св. Петка Търновска и в моята душа..."
Литература
Стоянов М., Хр. Кодов. Опис на славянските ръкописи в Софийската народна библиотека. Т.3. С., 1964, 19.
Дуйчев Ив.Из старата българска книжнина. Т. 2. С., 1944, 137–139.
История на култа: възникване, развитие, разпространение, особености
  • История на култа в България
    • Началото на култа към св. Петка Търновска е поставено в манастирските книжовни центрове в столицата на Втората българска държава Търново през XIII в. и по-късно се разпространява из цялата страна. То е неразделна част от общия култ към т. нар. "търновски кръг светци" (св. Иван Рилски, св. Иларион Мъгленски, св. Михаил Воин и други).
    • Втори център на култа е Видин, където в края на XIV в. са пренесени мощите на светицата след падането на Търново под османско владичество.
  • История на култа извън България
    • Проникване на култа в Сърбия (XIV – XVII .) –- най-ранните свидетелства за проникването на култа на св. Петка Търновска в сръбските земи са сръбските стишни пролози от XIV и XV в. (Ник. 34 от 1360–1370 г., Прилеп 3 от 1385–1390 г., Печ.56 от XIV в., Ms.Slav.53 от XV в. и други), отразили почитта към светицата и другите трима търновски светци из цялата територия на Сърбия (манастирите Дечани, Николяц, Печка патриаршия, Плевле и други).
      Друг център на култа е Белград, където мощите престояват от 1396 до 1521 г.
    • Проникване на култа на Атон (XIV – XVII в.) – през втората половина на XIV в. в състава на Стишния пролог в търновския му превод проложните жития на св. Петка Търновска и на останалите търновски светци навлизат в книжовната традиция на атонските манастирски средища (Хил. 123, Хил.423, Хил.427, Хил.437). Света гора е един от пътищата, по които преписите на житията попадат на руска почва.
    • Проникване на култа в Молдо-влахийското княжество (XV – XVIII в.) – първите молдо-влахийски преписи на Проложно житие на св. Петка Търновска са свързани с дейността на най-големите манастирски центрове Нямц, Драгомирна, Путна (от XV в. – РАН.287, РАН.54, Драгом. 681, Драгом. 705, Драгом. 787, от XVI в. – Драгом696).
    • Проникване на култа в Русия (XV – XVIII в.) – най-ранните руски преписи на Проложно житие на св. Петка Търновска са от средата на XV в. и влизат в съставите на стишните пролози в скрипториите на най-значителните манастирски комплекси около Москва: Троице-Сергиева Лавра, Йосифо-Волоколамски манастир, Кирило-Белозерски манастир и в Новгородско-Псковската книжовна традиция (Син. 3933).
Литература
Томова, Е. "Параклис за св. Петка Търновска в кирилски ръкопис РАН-215 (Букурещ, Румъния)." // Научни трудове на Пловдивския университет, 41, 1, Филология. Пловдив, 2003 (2006), 37–45.
Томова, E. "Из ръкописните сбирки на Букурещ (нови преписи на старобългарски творби от XIV–XVII в.)." // 1100 години Велики Преслав , т. 2, 1989, 152–169.
Поповић, Д. "Реликвије свете Петке: Gloria Bulgariae – Gloria Serviae." // България и Сърбия в контекста на византийската цивилзация. Сборник статии от българо-сръбски симпозиум 14–16 септември 2003, София. С., 2005, 165–191.
Трифонова, Р. "Сръбски препис на най-ранната служба за св. Петка Търновска." // Търновска книжовна школа., т. 7, Велико Търново, 2002, 181–198.
Дати в календара
  • 14 октомври
  • 13 октомври – Спорадична дата в някои руски преписи от XVI и XVII в.
  • 26 юли – Съществува хипотеза, според която първоначално в Търново Петка Епиватска е била празнувана на 26 юли заедно с Параскева Римлянка – като резултат от съвпадение между деня на прослава на мъченицата и пренасянето на мощите на Петка Епиватска в Търново (Кожухаров 1974: 134). Под дата 26 юли е отбелязано пренасянето на мощите на светицата в следните ръкописи: Празничен миней с пролози и сборник слова и жития (конволют) от края на XIV в. (Хлудов 162, ГИМ, Москва), в месецослова на Четириевангелие от 1658 г. (НБКМ 76), в Псалтир със служби от 1595 г. (НУК, Любляна, 8/15), Следовен псалтир от средата на XVI в. (НБКМ 1151).
Литература
Кожухаров, Ст. "Неизвестен летописен разказ от времето на цар Иван Асен II." // Литературна мисъл, 18,1974, 2, 123–136.
Кожухаров, Ст. Проблеми на старобългарската поезия. 1. С., 2004, 109–139.
Влияние на култа на други светци
  • смесване на култа на св. Петка Търновска с култа на мъченица Параскева Иконийска (28 октомври).
  • смесване на култа на св. Петка Търновска с култа на мъченица Параскева Римлянка (26 юли).
Литература
Кожухаров Ст., И. Божилов. Българската литература и книжнина през XIII в. С., 1987, 210.
Кожухаров, Ст. "Неизвестен летописен разказ от времето на цар Иван Асен II." // Литературна мисъл, 18,1974, 2, 123–136.
Поповић, Д. Под окриљем светости. Култ светих владара и реликвија у средњовековној Србији. Београд, 2006, 280.
Стара българска литература, т. 4. Житиеписни творби. Съст., преводи, ред., научен коментар Климентина Иванова. С., 1986, 575
Петрова, М. "Към въпроса за южнославянските преводи на житието на мъченица Параскева/Петка Римлянка" // Старобългаристика, 20, 1996, 2, 83-109.
Агиографски материал
Агиографски произведения
Проложни жития
Пространни жития
Разкази за пренасяне на мощите

Ти си гореща застъпница на всички, пристъпващи към ковчега с твоите мощи. Затова славата ти се разнесе по цялата земя и земята цяла осветиха, сякаш мълнии, деянията на твоите чудеса. Царете досточестно те украсиха, с любов те целуват и проливат реки от сълзи за опрощение не греховете.
Ти си красота, застъпница и пазителка на българите. С тебе нашите царе се величаят. Чрез твоето застъпничество протиовстоим на всички, воюващи срещу нас.
Житие и живот на нашата преподобна майка Параскева
(Из "Пространно житие на св. Петка Търновска от Патриарх Евтимий", Стара българска литература, т. 4, 1986. )

Агиографски произведения

Във византийската, българската и в другите книжовни традиции от източно-православен тип (руска, сръбска и молдо-влахийска) от X до края на XVIII в. се създава, обогатява и разпространява богат агиографски комплекс от произведения, отразяващи живота, делата и историята на пренасянето на мощите на общобалканската светица. Житийният цикъл включва проложни, пространни жития, дамаскинарско житие, летописен разказ за пренасянето на мощите от цар Иван Асен II (1231).

Литература
Томова, E. "Из ръкописните сбирки на Букурещ (Нови преписи на старобългарски творби от XIV–XVII в.)." // 1100 години Велики Преслав. Т.2, 1989, 152–169.
Томова, E. "Кирилски ръкописи с български сюжети в полски книгохранилища." // Старобългарска литература, 25–26, 1991, 218–225.
Томова, Е. "Нови аспекти в развитието на агиографските цикли за търновския кръг светци в литературната традиция на XV в." // Българският петнадесети век. Сборник с доклади за българската обща и културна история през XV век. НБКМ, С., 1993, 143–154.
Томова, Е. "Из литературната история на житията на търновските светци в славянската ръкописна традиция през XVI в." // Българският шестнадесети век. Сборник с доклади за българската културна история през XVI век. НБКМ, С., 1996, 275–286.
Томова, Е. "Култът към търновските светци в славянската ръкописна традиция през XVII век." // Пэти достоитъ. Сборник в памет на Стефан Кожухаров. С., 2003, 246–260.
Проложни жития

Проложните жития се срещат:

  • като самостоятелни творби;
  • в структурата на службите за светицата (след шестата песен на канона).

Търновското проложно житие на св. Петка, възникнало през XIII в., намира много широко разпространение в средновековната агиографска традиция на България, Сърбия, Атон, Молдова и Влахия, Русия, Юго-Западна Полша (манастира Пшемисъл и други). Многобройните преписи на житието свидетелстват за характера и обема на литературното наследство за балканската светица в пределите на Източното православие.

Недостигнало до днес житие
След пренасянето на мощите от Тракия в Каликратия в църквата "Свети апостоли" неизвестен местен книжовник написва проложно житие, окачествено от патриарх Николай Музалон (1147-1151) като "недостойно", поради което по негово нареждане, е изгорено. Патриархът поръчва на дякон Василик да напише ново житие.

Житие и сказание за чудесата на св. Параскева от дякон Василик
Включено е в състава на Панегирик от смесен тип (минеен и триоден) от 1358–1359 г. (пергамент), известен в науката като "Германов сборник"; съставен от анонимен български книжовник от времето на цар Иван Александър. Търновски предевтимиев ръкопис. Житието (като слово № 8) се намира на л. 48б – л. 55а.
– оригинал: гръцки текст
– автор: византийският книжовник дякон Василик;
– дата: 14 октомври.

  • Преписи: Старобългарски превод от неизвестен преводач и неизвестен преписвач на текста.
  • Най-ранен български препис: Панегирик от смесен тип (минеен и триоден) от 1358–1359 г.
  • Сигнатура: рък. №1
  • Книгохранилище: Библиотека на Румънската патриаршия, Букурещ
  • Начало: Иже по добродэтэли пожившимъ житие и сказание

Литература
– Описание: Halkin 1957: 1420a; Jufu 1960: 253–279; Мирчева 2006: 7–8
– Издание на текста: Kaіuћniacki 1889: 55–60; Мирчева 2006: 350–363
– Преводи: Житиеписни творби 1986: 440–442
– Изследване: Мирчева 2011: 520–527; Мирчева 2005: 323–333; Мирчева 2006: 100–104; Kaіuћniacki 1901: 5; Житиеписни творби 1986: 647

Проложно житие на св. Петка Търновска
Създадено е през XIII в. в Търновската книжовна школа наскоро след 1235 г. от неизвестен автор. Първата част е превод от гръцки език и е съкращение на житието на светицата от византийския книжовник дякон Василик. Втората част е оригинална българска добавка и представя разказ за пренасянето на мощите на св. Петка в Търново от българския владетел Иван Асен II. През XIV в. заедно с житията на св. Иван Рилски, св. Иларион Мъгленски и св. Михаил Воин влиза в състава на преведения в Търново Стишния пролог, през същото столетие прониква в Сърбия, на Атон, а през XV в. – в Русия и Молдо-Влахия.
– автор: неизвестен;
– дата: 14 октомври.

  • Преписи: Гръцки текст на житието не е запазен; съществуват голям брой български, руски, сръбски и молдовски преписи
  • Най-ранен български препис: Стишен пролог от 1368/76 за септември–февруари. Житието е на л. 76б – 77б.
  • Сигнатура: БАН 73
  • Книгохранилище: Библиотека на Българската академия на науките, София
  • Начало: Сйа стЃаа и прп(д)бнаа Параскеви. бы(с) §веси Епиватемь наричемэ.

Литература
– Издание на текста:Kaіuћniacki 1901: 52–54; Ангелов 1957: 290–292
– ПреводиЖитиеписни творби 1986: 575–577; Българската литература и книжнина през XIII век 1987: 53–54
– Изследване: Българската литература и книжнина през XIII век 1987: 30–33, 209–211; Житиеписни творби 1986: 574–580; Kaіuћniacki 1901: 52–54; Ангелов 1957: 290–292.

Сборници, съдържащи текста на Търновското Проложно Житие
– стишни пролози – голям брой преписи на ТПЖ откриваме в състава на търновския превод на Стишния пролог.
– български преписи: БАН.73, РАН, Сирку.13.7.13, Гим, Хлуд.190, НМРМ.2/20, БАН.75, ГИМ, Хлуд.192, НМРМ.2/19, НМРМ.2/21 и други.
– сръбски преписи: Ник.34, Прил.3, Печ.56, Ms. Slav.53, МСПЦ 125, Плевл.3, Плевл.4, JAZU.III.c.8, Cop.19, Нови Сад РР IV9 и други.
– атонски преписи: Хил. 153
– руски преписи: ТСЛ.717 от 1429 г., Епарх.482, Сол. 808.700, БАН 25.1.31, ОЛДП 479.
– молдо-влахийски: РАН.46, РАН.54, РАН.120, Драгом. 681, Драгом.705, Драгом.787, Драгом.696.

Литература
Kuczyсska, M. "Sіuїba ku czci њw. Paraskiewy-Petki Tyrnowskiej." // Kuczyсska, M. Poіudniowisіowiaсska poezja liturgiczna w zbiorach bibiliotek polskich. Szczecin, 2003, 126–187.
Томова, E. "Кирилски ръкописи с български сюжети в полски книгохранилища." // Старобългарска литература, 25–26, 1991, 218–225.
Дерменджиева, М. "Румънските жития на света Петка Епиватска." // Старобългарска литература, 27, 1994, 78–112.
Рогов, А. И. "Петка Тырновская в восточнославянской письменности и искусстве." // Русско-балканские культурные связи в эпоху средневековья. С., 1982.
Щапов, Я. Н. Восточнославянские рукописные книги в собраниях Польской народной республики. 1-2. Москва, 1976.

Пространни жития

Пространно житие на св. Петка Търновска от Патриарх Евтимий

Творбата на Евтимий Търновски се счита за най-поетичното произведение на търновския патриарх, като великолепен образец на житийно-панегиричния стил и изящно, ритмизирано слово. Житието е единственото пространно житие за светицата, познато на всички славянски източноправославни народи. Съчинението служи за литературен образец и исторически извор на редица късни български, сръбски, румънски и гръцки произведения, посветени на популярната балканска светица. Предполага се, че житието е написано през последното десетилетие преди падането на Търново под османско владичество (Житиеписни творби 1986:577).
Житието е познато в две редакции:

  • Първична редакция:
    широко разпространена, разширена с разказа за детството на светицата и допълнена от Григорий Цамблак с разказа за пренасянето на мощите от Видин в Белград
    • Преписи: гръцки текст на житието няма; съществуват голям брой български, руски, сръбски и молдовски преписи на тази редакция.
    • Най-ранен български препис: Зографски сборник от 80-те год. на XIV в.
    • Сигнатура: Зограф № II. д. 6.
    • Книгохранилище: Библиотека на Зографския манастир на Атон
    Литература
    – Издание на текста: Kaіuћniacki 1901: 59–77; Ангелов 1957: 290–292
    – Преводи:
    Киселков, В. "Житие на света Параскева" // Българска историческа библиотека. 1. 1930, 190–217.
    Динеков, П., К. Куев, Д. Петканова Христоматия по старобългарска литература. . С., 1967, 406–414 (преводът е направен от В. Киселков)
    Стара българска литература, т. 4. Житиеписни творби. Съст., преводи, ред., научен коментар Кл. Иванова. С., 1986, 191–202, 577–581 (преводът е направен от Кл. Иванова).

  • Вторична редакция:
    съдържа в съкращение разказа за детството на св. Петка

  • Съкратена редакция от дякон Мойсей:
    през 1536 г. в издание на Божидар Вукович (Дионисий де ла Векия) излиза съкратен вариант на житието, съставен от дякон Мойсей. Редакцията намира широко разпространение през следващите векове.

    •

Литература
Иванова, Кл. "Житието на св. Петка Търновска от Патриарх Евтимий (Източници и текстологически бележки)." // Старобългарска литература, 8, 1980, 13–36.
Стара българска литература, т. 4. Житиеписни творби. Съст., преводи, ред., научен коментар Кл. Иванова. С., 1986, 191–202, 577–581.
Демина, Е. Новоболгарская версия "Жития Петки Тырновской" Патриарха Евфимия в трудах российских филологив XIX в. // Търновска книжовна школа. 5. 1994, 259–272.
Златен ключ на класическата българска художествена литература. Средновековна Българска литература IX-XVIII в. Произведения. Бележки. С., 2001, 179-192, 351 Кенанов Д. "Евтимий Търновски и агиографският цикъл за Петка Епиватска" // Аспирантски сборник. Кн. 4, св. 1. Велико Търново, 1997, 3–16.
Иванова, Кл. "Жития от Патриах Евтимий" // Старобългарска литература. Енциклопедичен речник Съставител Д. Петканова. Второ преработено и допълнено издание. В. Търново, 2003, 197–198.
Иванова, Кл. "Житие на Петка Епиватска (Търновска) от Патриах Евтимий." // Старобългарска литература. Енциклопедичен речник Съставител Д. Петканова. Второ преработено и допълнено издание. В. Търново, 2003, 197–198.
Измирлиева, В. "Жанрови трансформации в агиографската проза на Патриарх Евтимий. Връзката увод – жанрова концепция." // Старобългарска литература, 23–24, 1990, 13–33.

Дамаскинарско житие на св. Петка Търновска

През XVII в. житието от патриарх Евтимий претърпява нови редакционни промени и влиза в състава на дамаскинарските сборници през същото и следващите столетия. Изследователите на творбата отбелязват както текстологическите изменения, новите добавки и други литературно-исторически особености, така също и езиковите черти на паметника (навлизане на новобългарски език, промени в стила на произведението, използване на разговорни лексеми и изрази). В състава на дамаскинарските сборници житието се разпространява в България, Русия и Южна Полша (манастирите в Пшемисъл и други).

Литература
Петканова, Д. Дамаскините в българската литература. С., 1965.
Демина, Е. Тихонравовский дамаскин. Болгарский памятник XVII века. С., 1969.
Демина, Е. "Житие Петки Евфимия Тырновского в новоболгарской письменности." // Търновска книжовна школа 2. С., 1980, 183–193.
Драгова, Н. "Жанрова трансформация на Евтимиевото житие на св. Петка Търновска през XVI–XVIII век." // Търновска книжовна школа 4. Културно развитие на българската държава в края на XIII–XIV век. С., 1985, 85–101.
Мирчева Е. Недамаскинови слова в новобългарските дамаскини от XVII век. С., 2001.

Разкази за пренасяне на мощите
Летописен разказ за пренасяне на мощите на св. Петка

Летописният разказ за пренасяне на мощите на св. Петка е от времето на цар Иван II Асен. Влиза в състава на Празничен миней с пролози и сборник слова и жития (конволют) от края на XIV в. (Трефологий или избранныя службы святым с иными сочинениями)(л. 141б – 143а). Влиза в службата за мъченица Параскева Римлянка (л. 139а - 144б). Това е оригинално старобългарско съчинение с исторически характер, създадено през 1234 г.
– автор: неизвестен;
– дата: 26.07.

  • Преписи: Познат е в единствен досега препис.
  • Сигнатура: Хлудов 162 (Сбирката на А. Хлудов);
    стари сигнатури: Гилфердинг, № 17; пореден номер в описа: 38.
  • Книгохранилище: ГИМ, Москва.
  • Начало: По тому же црЃу Роману и прочи, иже црЃствоваше вь ЦрЃиградэ сущйи вэрнйи.

Литература
– Описание: Кожухаров 1974: 124; Българското средновековно културно наследство в сбирката на Алексей Хлудов 1999: 44–45; Кожухаров 2004: 310–322.
– Издание на текста: Кожухаров 1974: 126–128.
– Превод: Кожухаров 1974: 129; Българската литература и книжнина през XIII век 1987: 112–113
– Изследване: Кожухаров 2004: 310–322. Житиеписни творби 1986: 411-415, 638–639.

Химнографски материал
Химнографски произведения

И ще бъде ли добро, ако отминем с мълчание наистина душеполезното и спасително житие на нашата преподобна майка Параскева? Но ще ощетим великото църковно начало и ще направим да оглушеят ушите на правоверните, ако не разкажем с почетни слова за нейните съвършени дела.
В пустинята тя прекара немалко години и възлюби безмълвния живот, сиреч живот наистина в малко отстпъващ а ангелския.
 Житие и чудеса на светата преподобна Параскева
(Из "Пространно житие на Петка Епиватска от дякон Василий", Стара българска литература, т. 4, 1986.)

Химнографски произведения
Служби
Канони
Служби

Славянска служба за св. Петка

  • дата: 14 октомври
  • тип: дойерусалимска
  • състав: вечерни стихири за 6-ти глас; две слави за 8-ми глас на вечерня и отпустителен тропар за 8-ми глас; хвалитните стихири за 8-ми глас на утринната са заети от тези за мъч. Петка Римлянка.
  • канони: канон за 6-ти глас
  • редакции: оригинална анонимна, видинска
  • начало: Параскевии преподобнаа...
  • преписи:
    • Драганов празничен миней
      – ръкопис: Драганов празничен миней, XIII в.
      – местонахождение: Гърция, Света гора, манастир Зограф
      – сигнатура:
    • Празничен миней
      – ръкопис: Празничен миней, XIII в.
      – местонахождение: Сърбия, Белград, САНУ
      – сигнатура: 361
    • Празничен миней
      – ръкопис: Празничен миней, XIV в., български ръкопис
      – местонахождение: Русия, Санкт Петербург, РНБ
      – сигнатура: F. п. І. 72
    • Празничен миней
      – ръкопис: Празничен миней, XIV в., сръбски ръкопис
      – местонахождение: Русия, Москва, ГИМ.
      – сигнатура: Хлудов 164.
    • Празничен миней
      – ръкопис: Празничен миней, XIV в., сръбски ръкопис
      – местонахождение: Македония, Скопие, АМ.
      – сигнатура: ІІ-3
    • Празничен миней
      – ръкопис: Празничен миней, XV в., сръбски ръкопис
      – местонахождение: Гърция, Света гора, манастир Хилендар
      – сигнатура: 149
    • Празничен миней
      – ръкопис: фрагмент от празничен миней, XV в., български ръкопис
      – местонахождение: България, София, НБКМ.
      – сигнатура: 117
    • Миней за септември/октомври
      – ръкопис: фрагмент от миней за септември/октомври, XV в., български ръкопис
      – местонахождение: България, София, НБКМ.
      – сигнатура: 116

Литература
Кожухаров Ст. "Неизвестно произведение на старобългарската поезия." // Старобългарска литература, 1, 1971, 289–322.
Трифонова, Р. "Сръбски препис на най-ранната служба за св. Петка Търновска." // Търновска книжовна школа. 7. Велико Търново, 2002, 181–198.
Суботин-Голубовиh, Т. "Утицаj преноса моштиjу св. Петке у Деспотовину на развоj њеног култа у српскоj средини." // България и Сърбия в контекста на византийската цивилизация. Сборник статии от българо-сръбски симпозиум 14–16 септември 2003, София. С., 2005, 343–354.

Сръбска редакция на службата за св. Петка

  • дата: 14 октомври
  • тип: йерусалимски, полиелейна, празнична
  • състав: нови вечерни стихири (за 1-ви глас), литийни стихири (за 4-ти глас), две групи стиховни стихири (за 4-ти глас), нов сръбски седален (за 8-и глас), два кръстосани канона (стария за 6-и глас и новия сръбски за 1-ви глас), сръбски хвалитни стихири (за 1-ви глас)
  • канони: нов канон за 1-ви глас
  • редакции: оригинална анонимна, търновска
  • начало: (С)псти се, с(п)сную...
  • преписи:
    • Xилендарски празничен миней
      – ръкопис: Xилендарски празничен миней, XV в., сръбски ръкопис.
      – местонахождение: Гърция, Атон, манастир Хилендар.
      – сигнатура: 150
    • Хилендарски миней
      – ръкопис: Хилендарски миней, XV в., сръбски ръкопис.
      – местонахождение: Гърция, Атон, манастир Хилендар.
      – сигнатура: 461
    • Миней за септември/октомври и март/април
      – ръкопис: Миней за септември/октомври и март/април, XV – XVI в., сръбски ръкопис.
      – местонахождение: България, София, НБКМ.
      – сигнатура: 130
    • Празничен миней за първото полугодие
      – ръкопис: Празничен миней за първото полугодие, XV – XVI в., сръбски ръкопис.
      – местонахождение: България, София, НБКМ.
      – сигнатура: 140
    • Празничен миней
      – ръкопис: Празничен миней, XIV – XVI в., сръбски ръкопис.
      – местонахождение: България, София, НБКМ.
      – сигнатура: 523
    • Миней за октомври
      – ръкопис: Миней за октомври, XV – XVI в., сръбски ръкопис.
      – местонахождение: България, София, НБКМ.
      – сигнатура: 906

Литература
Трифонова, Р. "Сръбски препис на най-ранната служба за св. Петка Търновска." // Търновска книжовна школа. 7. Велико Търново, 2002, 181–198.
Суботин-Голубовиh, Т. "Утицаj преноса моштиjу св. Петке у Деспотовину на развоj њеног култа у српскоj средини." // България и Сърбия в контекста на византийската цивилизация. Сборник статии от българо-сръбски симпозиум 14–16 септември 2003, София. С., 2005, 343–354.

Служба за св. Петка от рилския препис

  • дата: 14 октомври
  • тип: дойерусалимски
  • състав: съдържа интерполации от предходните редакции и най-вече от сръбската, два кръстосани канона (за 8-и и 1-ви глас) и нови хвалитни стихири (за 8-и глас)
  • канони:
    – канон за 1-ви глас; начало: Вьструбимь трубою пTэнеи...
    – канон за 8-и глас; начало: Въ свэтъ невэщьстьвни и мисльнии...
  • преписи:
    • Миней
      – ръкопис: Миней, XV в., български ръкопис
      – местонахождение: България, Рилски манастир.
      – сигнатура: 17

Литература
Трифонова, Р. "Сръбски препис на най-ранната служба за св. Петка Търновска." // Търновска книжовна школа. 7. Велико Търново, 2002, 181–198.
Суботин-Голубовиh, Т. "Утицаj преноса моштиjу св. Петке у Деспотовину на развоj њеног култа у српскоj средини." // България и Сърбия в контекста на византийската цивилизация. Сборник статии от българо-сръбски симпозиум 14–16 септември 2003, София. С., 2005, 343–354.

Служба за св. Петка от 1602 г.

  • дата: 14 октомври
  • тип: йерусалимски;
  • състав: компилативен характер на композиция, в която канонът на глас осми от ранната служба се комбинира с химнографския материал за вечерния дял на службата от сръбската редакция, като малката вечерна е позната от ръкописната традиция, великата вечерна – от печатното издание на Вукович, а структурата на песнопенията на утринната съвпада с руската редакция на службата.
  • канони:
    – канон на гл. 8; начало: Ликующи мати
  • преписи:
    • Миней за октомври
      – ръкопис: Миней за октомври, 1602 г.
      – местонахождение: България, София, ЦИАИ
      – сигнатура: 485

Литература
Христова, Б., Д. Караджова, А. Икономова. Български ръкописи от ХІ до ХVІІІ век, запазени в България. Т. 1. Своден каталог. С. 1982, 413.

Служба за св. Петка от нач. на ХVІІ в.

  • дата: 14 октомври
  • тип: йерусалимски;
  • състав: компилативен характер на композицията, представяща редакция на най-ранната служба, в който е добавен химничен материал за допълване на структурата на службата съобразно йерусалимски тип богослужение, като в последните два преписа в структурата като първи канон е добавен и този на глас осми с начало Ликующи мати.
  • канони:
    – канон на гл. 6; начало: Параскеви преподобнаа. и
    – канон на гл. 8; начало: Ликующи мати
  • преписи:
    • Празничен миней
      – ръкопис: Празничен миней, нач. ХVІІ в.
      – местонахождение: България, София, НБКМ
      – сигнатура: 547
    • Богослужебен сборник
      – ръкопис: Богослужебен сборник от 1646 г.
      – местонахождение: България, Свищов, Читалище "Еленка и Кирил Д. Аврамови"
      – сигнатура: 5
    • Празничен миней
      – ръкопис: Празничен миней, нач. на ХVІІ в.
      – местонахождение: България, София, НБКМ
      – сигнатура: 1153

Литература
Цонев, Б. Опис на славянските ръкописи в Софийската народна библиотека. Т. 2. София, 1923, 65–66
Милтенова, А. "Ръкописната сбирка на Свищовското читалище." // Старобългарска литература, 8, 1980, 68–104.
Стоянов М., Хр. Кодов. Опис на славянските ръкописи в Софийската народна библиотека. Т. 4. София, 1971.

Канони
Библиография

Архиеп. Сергий 1901: Архиеп. Сергий. Полный месяцеслов востока. 2. изд. Т. 2. Владимир, 1901.
Ангелов 1957: Ангелов Б. Ст., "Старобългарски текстове. IV. Проложно житие на Петка Търновска." // Известия на Архивния институт при БАН, 1, 1957, 290–292.
Българската литература и книжнина през XIII век 1987: Българската литература и книжнина през XIII век. Под ред. и състав. на Иван Божилов и Стефан Кожухаров. С., 1987.
Българското средновековно културно наследство в сбирката на Алексей Хлудов 1999: Българското средновековно културно наследство в сбирката на Алексей Хлудов в Държавния исторически музей в Москва. Каталог. Под общата ред. на Св. Николова. Съст. М. Йовчева, Т. Попова, Л. Тасева. С., 1999, 44–45.
Демина 1969: Демина, Е., Тихонравовский дамаскин. Болгарский памятник XVII века. С., 1969.
Демина 1994: Демина, Е., "Новоболгарская версия "Жития Петки Тырновской" Патриарха Евфимия в трудах российских филологив XIX в." // Търновска книжовна школа. 5. 1994, 259–272.
Дерменджиева 1994: Дерменджиева, М., Румънските жития на света Петка Епиватска." // Старобългарска литература, 27. С., 1994, 78–112.
Динеков, Куев, Петканова 1967: Динеков, П., К. Куев, Д. Петканова. Христоматия по старобългарска литература. С., 1967, 406–414.
Драгова 1985: Драгова Н., "Жанрова трансформация на Евтимиевото житие на св. Петка Търновска през XVI–XVIII век." // Търновска книжовна школа. 4. Културно развитие на българската държава в края на XII–XIV век. С., 1985, 85–101.
Дуйчев 1944: Дуйчев Ив., Из старата българска книжнина. Т. 2. С., 1944, 137–139.
Житиеписни творби 1986: Стара българска литература. 4. Житиеписни творби. [Съставителство, преводи, редакции, научен коментар Кл. Иванова]. С., 1986.
Златарски 1940: Златарски В., История на българската държава през средните векове. Т.3. С., 1940, 345–346.
Златен ключ на класическата българска художествена литература 2001:Златен ключ на класическата българска художествена литература. Средновековна българска литература IX–XVIII в. Произведения. Бележки. С., 2001, 179–192, 351.
Иванов 1931: Иванов Й., Български старини из Македония. С., 1931.
Иванова 1980:Иванова Кл., "Житието на св. Петка Търновска от Патриарх Евтимий (Източници и текстологически бележки)." // Старобългарска литература, 8, 1980, 13–36.
Иванова 1986: Иванова Кл., Жития на Петка Търновска. // Стара българска литература. 4. Житиеписни творби.С., 1986, 574–576.
Иванова 2003: Иванова Кл., "Жития от Патриах Евтимий." // Старобългарска литература. Енциклопедичен речник. Съст. Д. Петканова. Второ преработено и допълнено издание. Велико Търново, 2003, 197–198.
Иванова 2003: Иванова Кл.," Житие на Петка Епиватска (Търновска) от Патриах Евтимий." // Старобългарска литература. Енциклопедичен речник. Съст. Д. Петканова. Второ преработено и допълнено издание. В. Търново, 2003, 197–198.
Иванова-Мирчева 1965:Иванова-Мирчева Д., "Германов сборник" – български писмен паметник от X век в препис от 1359 г. // Български език, 15, 1965, 4–5, 308–324.
Измирлиева 1990: Измирлиева В., "Жанрови трансформации в агиографската проза на Патриарх Евтимий. Връзката увод – жанрова концепция." // Старобългарска литература, 23–24, 1990, 13–33.
Кенанов 1997: Кенанов Д., "Евтимий Търновски и агиографският цикъл за Петка Епиватска." // Аспирантски сборник. Кн. 4, св. 1. Велико Търново, 1997, 3–16.
Кодов 1960: Кодов Хр., "Старите жития на св. Петка Епиватска. Кратки книгописни бележки." // Духовна култура, 1960, 1, 21–23.
Кожухаров 1971: Кожухаров Ст., "Неизвестно произведение на старобългарската поезия." // Старобългарска литература, 1, 1971, 289–322.
Кожухаров 1974: Кожухаров Ст., "Неизвестен летописен разказ от времето на цар Иван Асен II." // Литературна мисъл, 18,1974, 2, 123–136.
Кожухаров 1976: Кожухаров Ст., "Германов сборник." // Речник на българската литература. 1. С., 1976, 263–264.
Кожухаров 2004: Кожухаров Ст., Проблеми на старобългарската поезия. 1. С., 2004, 109–139.
Мирчева 2001: Мирчева Е., Недамаскинови слова в новобългарските дамаскини от XVII век. С., 2001.
Мирчева 2005: Мирчева Е., "Предевтимиевото житие на св. Параскева (Петка) Епиватска." // ...нэстъ ученикъ надъ учителемь своимъ. Сборник в чест на проф. дфн Иван добрев, член-кореспондент на БАН и учител. С., 2005, 323–333.
Мирчева 2006: Мирчева Е. Германов сборник от 1358/1359 г. Изследване и издание на текста. С., 2006.
Николова 1968: Николова Я., "Църквата "Св. Параскева" във Велико Търново." // Изв. на Окръжния истор. музей – Велико Търново,4, 1968, 17–23.
Нихоритис 2005: Нихоритис К., "Неизвестно стишно житие на св. Петка Епиватска – Търновска." // Старобългарска литература. Филологически изследвания в чест на Климентина Иванова. 33–34, С., 2005, 221–224.
Петканова 1965: Петканова Д., Дамаскините в българската литература. С., 1965.
Петков 1980: Петков Г., "Из ръкописната сбирка на манастира Драгомирна (Румъния)." // Старобългарска литература, 8, 1980, 50–67.
Петков 1993: Петков Г., "Най-старият препис от търновската редакция на Стишния пролог." // Исторически преглед, 11–12. С., 1993, 11–115.
Петков 2000: Петков Г., Стишният пролог в старата българска, сръбска и руска литература. Пловдив, 2000.
Петков 2001: Петков Г., "Бугарска пролошка житиja у српским рукописима стиховног пролога." // Словенско средњовековно наслеђе. Зборник посвећен професору Ђорђу Трифуновићу. Београд, 2001, 159–175.
Петков 2003: Петков Г., "Славянски съчинения в стишния пролог." // Пэти достоитъ. Сборник в памет на Стефан Кожухаров. С., 2003, 217–228.
Петрова 1996: Петрова М., "Към въпроса за южнославянските преводи на житието на мъченица Параскева/Петка Римлянка." // Старобългаристика, 20, 1996, 2, 83–109.
Поповић 2005: Поповић Д., "Реликвије свете Петке: Gloria Bulgariae – Gloria Serviae." // България и Сърбия в контекста на византийската цивилзация. Сборник статии от българо-сръбски симпозиум 14-16 септември 2003, София. С., 2005, 165–191.
Поповић 2006: Поповић, Д. Под окриљем светости. Култ светих владара и реликвија у средњовековној Србији. Београд, 2006.
Руварац 1873: Руварац Ил., "О раду Милоша С. Милоjeвића у Гласнику." // Летопис Матице српске. 115. Нови Сад, 1873, 172–178.
Стоянов, Кодов 1964: Стоянов М., Хр. Кодов. Опис на славянските ръкописи в Софийската народна библиотека. Т. 3. С., 1964.
Суботин-Голубовић 2005: Суботин-Голубовић Т., "Утицаj преноса моштиjу св. Петке у Деспотовину на развоj њеног култа у српскоj средини." // България и Сърбия в контекста на византийската цивилизация. Сборник статии от българо-сръбски симпозиум 14–16 септември 2003, София. С., 2005, 343–354.
Томова 1989: Томова E., Из ръкописните сбирки на Букурещ (Нови преписи на старобългарски творби от XIV–XVII в.). // 1100 години Велики Преслав. Т. 2, 1989, 152–169.
Томова 1991: Томова Е., "Кирилски ръкописи с български сюжети в полски книгохранилища." // Старобългарска литература (Юбилейна книжка, посветена на акад. Петър Динеков), 25–26, 1991, 218–225 .
Томова 1993: Томова Е., "Нови аспекти в развитието на агиографските цикли за търновския кръг светци в литературната традиция на XV в." // Българският петнадесети век. Сборник с доклади за българската обща и културна история през XV век. НБКМ, С., 1993, 143–154.
Томова 1996: Томова Е., "Из литературната история на житията на търновските светци в славянската ръкописна традиция през XVI в." // Българският шестнадесети век. Сборник с доклади за българската обща и културна история през XVI век. НБКМ, С., 1996, с. 275–28.
Томова 2003: Томова Е., "Българско-хърватско-словенски средновековни връзки (кирилски ръкописни и старопечатни книиги от XI–XVII в. в Хърватия и Словения)." // Славянска филология, 23, С., 2003, 32–48.
Томова 2005: Томова Е., "Из литературната история на култа към южнославянските светци през XVI и XVII век ("Слави" за светците в кирилски ръкописи в Словения и Румъния)." // България и Сърбия в контекста на византийската цивилзация. Сборник статии от българо-сръбски симпозиум 14–16 септември 2003, София. С., 2005, 355– 363.
Трифонова 2002: Трифонова Р., "Сръбски препис на най-ранната служба за св. Петка Търновска." // Търновска книжовна школа. 7. Велико Търново, 2002, 181–198.
Щапов 1976: Щапов Я. Н., Восточнославянские рукописные книги в собраниях Польской народной республики. 1–2. Москва, 1976.
Halkin 1957: Halkin Fr. Bibliotheca hagiografica graeca. 1–3. Bruxelles, 1957.
Jufu 1960: Jufu J. "Sbornicul lui German (1359)." // Ortodoxia, revista Patriarhiei Romine. Bucureєti. 12, 1960, 2, 253–279.
Kaіuћniacki 1901: Kaіuћniacki Е. Werke des Patriarchen von Bulgarien Euthymius (1375–1393). Wien, 1901.
Kuczyсska 2003: Kuczyсska, M. "Sіuїba ku czci њw. Paraskiewy–Petki Tyrnowsiej." // Kuczyсska M., Poіudniowisіowiaсska poezja liturgiczna w zbiorach bibiliotek polskich. Szczecin, 2003, 126–187.
Tomova 2003: Tomova E., "Doxae of South Slavic Saints in Medieval Serbian Literatur (Kopitar collection, Ljubljana, Slovenia)." // Scripta& e-Scripta, 1, 2003, 89–97.