Rila monastery

Irina Kuzidova, Radoslava Stankova, Elena Tomova (Institute of Literature, Bulgarian Academy of Sciences)

History

Irina Kuzidova
Rila Monastery

The Rila monastery arose after the death of the highly venerated Bulgarian saint and hermit St. John of Rila († 946) and the consolidation of his cult1. According to a legend, the hermitage was founded by the hermit himself, however no reliable proof in this respect exist. Early sources do not speak of the exact time of the establishment of the major seat of Bulgarian Orthodoxy. In the earliest Bulgarian Life of St. John of Rila (without a title, following a popular legend, known as Narodno žitie), posiblly compiled in the period between the 11th and 12th century, there is no mention of the existence of the hermitage when the saint was alive. The earliest mention of the existence of the monastery comes in the extended Life of St. John of Rila , written between 1173 and 1180 in Greek by John Scylitzes, the Byzantine writer and Governor of Sredets (present day Sofia) 12th century, which states that the hermit blessed the construction of a monastery. The extended Life, by patriarch Euthymius of Tǎrnovo (1375–1393), the saint is cited as the first hegumenos of the monastery. Later authors follow this owing to the great authority of patriarch Euthymius as figure in the church. The part of the anachorete as a hegumenos of the monastery is also mentioned in the late Zavet (Behest) of St. John of Rila2.

The monastery complex is situated 3 kilometer from the small town Rila, between the Rila river and the Drušljavitza river. The monastery is situated at approximately 1100 m a.s.l. in the northwest part of Rila.

In spite of the fact that it was created without the protection of central authority, the monastery received donations by a number of Bulgarian kings. Documents have been preserved, pointing to generous donations – for instance the Chysoboulos (charter) of King Ivan Shishman (1371–1393), issued in 1378, which shows that King Ivan Assen (1218–1241) and King Kaliman (1241–1246) also made donations and were patrons of the monastery. Ivan Shishman granted new lands to the monastery, in southwest Bulgaria, together with their estates and serfs, freeing them from payment of taxes.

Hreljo Tower

The renewal of the monastery in the 14th century was due to protosebastos Hrelju, a vassal of the Serbian king Stefan Dushan (1331–1355). A stone tower and a single-nave church were built by him for three years (1334–1335). Only the tower remains of these, known today as Hrelju’s tower.

During Ottoman rule the monastery survived with partial losses of its lands, incessantly addressing petitions to the subsequent sultans for permission for restoration work, which however practically meant expanding construction work in and around the complex. The most difficult times for the monastic fraternity was the reign of Murad II (1421–1444), a period of persecution of Christians and destruction of churches.

The restoration of the abandoned Rila monastery (between 1451 and 1460) was the work of three brothers Ioasaf, David and Theophan – priests from the village of Granica (Kjustendil region). The brothers not only succeeded in restoring the buildings, but also to draw a community, as is evidenced in the work of the eminent Balkan writer Vladislav the Grammarian (15th c.) . This is the time of an agreement for mutual support, concluded between the Russian monastery of St. Panteleimon at Mt. Athos and the Rila Monastery. One of the major achievements of the three brothers is the translation of the relics of John of Rila to the monastery. Mara Brankovič, the daughter of Serbian despot George Brankovič, and the widow of the sultan Murad II (1421–1451) assisted very much to the monastic brotherhood for this initiative. In 1469, led by Theophan ( the youngest of the three), representatives of the monastic community took the relics from Tǎrnovo and crossed Bulgarian with them, the procession being met with exceptional religious fervour and patriotic feeling. The translation actually drew the attention of the enslaved people both to the important spiritual symbol of the national memory (the relics of the Bulgarian saint), and the monastery, currently under restoration. The description of this unique historical event is described in what is known as the Rila Narrative by Vladislav the Grammarian, (who personally probably also took a part in the translation), included the misvellany, named Rila Panegyrikon, dated 1479.

After the translation of the relics of St. John the monastery became a place a popular pilgrimage on the Feast Day of the saint, the day of his Dormition (18th August), the translation of the relics from Sredec (present day Sofia) to Tǎrnovo (19th October and their return to Rila (1 July). The monastery became the most important centre of letters during the lat Middle Ages , an authoritative guardian of the tradition in education and culture, a symbol of the Bulgarian spirit and Christianity.

Rafailov Kryst

The period of Ottoman rule was marked by incessant attempts to recover lands, obtain permission for construction (repairs and extending the monastery). In spite the difficult conditions for the advancement of spiritual teaching, the monastery succeeded in acquiring further properties, to maintain approximately 50 cloisters, while monks, together with the collection of alms for the monastery made literate the Bulgarian people, supported the national spirit and culture. Through its flexible diplomacy, throughout various periods, the monastic fraternity succeeded in obtaining permission to renew some of the existing buildings, at the same time in breach of Ottoman rules, making new additions and expanding the old ones , and finding fund for their decoration. Among the famous master-builders to have worked here was master-builder Alexi, who built the wings with monk’s cells and the kitchens. For approximately twenty years in the early 19th century four churches were built around the monastery: The church of the Dormition of the Holy Virgin, The Presentation of the Holy Viorgin, The Holy Evangelist Luke, The Shroud of the Holy Virgin, and the church at the grave of the saint was repaired. A fire broke out in 1833, causing major damage both to the old and the new sections of the monastery. The monks succeeded in gathering considerable alms for the restoration of the monastery, as well as to hire among the most famous painters, woodcarvers, and master-builders for rebuilding. Owning to to the growing number of pilgrims the church was demolished and a new one built (up to 1860) on the site of the old 14th century church. The overall restoration was completed towards the 60s of the 19th century, dwelling area reaching 4500 sq.m, the whole area of the monastery 8800 sq m.

The monastery was directly subordinated to the supreme spiritual authority in the country – the Patriarch. After destruction of the Tǎrnovo patriarchate its status was nominally retained, and was placed under Ochrid Archiopiscopy, the Peč Patriarchate, the Constantinopole patriarchate. The position of the monastery was worst under its period of protection from Constantinople (at that period Istanbul), as the monastic community was heavily taxed and there was heavy interference in the running of the monastery.

The 18th century was a dynamic period for the monastery, connected with literary activities. Some of the monks were engaged with translations, others with writing original works and compilations. (among the most eminent are Neophyte of Rila and Agapy of Rila). Jossif Bradati is known for his literary school (the so called Rila Literary circle), also joined by by the monks Theophan and Paisii of Rila. An active School of chants also existed, based on a new approach to singing Orchodox chants and their notation (fashionable in Constantinople at the time). Chrysanthos and Chourmouzios simplified notation of chants was applied by monks from the Rila monastery in hymnography and spread out in many Bulgarian manuscripts. The monastery also had a school, where subsequent eminent figures of the National revival period such as Hristaki Pavlovič, Averki Popstoyanv, and Neophyte of Rila studied and wrote. The latter is famous for modernization of education in Bulgaria. The first print-shop in Bulgarian began to be operated in the Rila monastery, turning out prints of scenes of the life St. John of Rila. The machine, quite a novelty at the time, was imported from Vienna, and is kept in the monastery. As a whole the monastery was beyond the revolutionary movement for liberation, in spite of the fact several figure in this struggle, Ignati of Rila, Gerasim of Rila and others, active in the struggle for an independent Bulgarian church, were connected with it.

After the Liberation of Bulgaria (1878) the Rila monastery gradually lost it role of a pan-Bulgarian seat, remaining a religious seat, with a considerable wealth in lands. Religious activities were banned with the imposition of the Communist regime, its property nationalized and the monastery was turned into a museum.

In 1976 the Rila monastery was given the status of a historical and architectural reserve , and in 1983 was declared a World Monument of Culture by UNESCO. In 1991 the status of the monastery was restored by virtue of a special Decree of the Council of Ministers. Throughout the vicissitudes of history of the monastery, it has never ceased to be the connecting link between Orthodox communities in Russia, Romania, Serbia and Mt. Athos. Today the Rila monastery is a most important monastic community which has retained the tradition and spirit of Balkan Orthodox culture.

Sources:
  • Иванов Й. Св. Иван Рилски и неговият манастир. С., 1917.
  • Иванов Й. Жития на св. Ивана Рилски. С уводни бележки. Годишник на Софийския университет. Историко-филолог. факултет. Кн.ХХХІІ.13. С., 1936, 1–108.
  • Дуйчев И. Рилският светец и неговата обител. С., 1947; репринт 1990.
  • Радкова, Р. Историческата съдба на манастира през вековете. – В: Рилският манастир. С., 2000, 10–31;
  • Христова, Б.Рилски манастир. – КМЕ, т. 3, 2003, 473–476.

↑

Fine Art

Elena Tomova

About 20 sites with wall paintings are to be found in the Rila monastery and its vicinity, created between the 14th and the 19th century, representing various works of monumental Bulgarian fine art. They are central in the history of Bulgarian fine art, stand for a common Christian idea, commemorating St. John of Rila – the founder of the monastery, as well as many Bulgarian and Slavic saints. Wall painting in the Rila monastery is an organic part of church art in the Balkans and in Europe and is a valuable contribution in the development of Slavia Orthodoxa.

Rila frescoes 1

The wall painting in Hrelju’s tower date from 1334 and are among the earliest and most remarkable monuments of the wealth of murals in the medieval monastery. They contain the earliest Life cycles of St. John of Rila. The Old testament theses The wisdom of God (Wisdom of Solomon, 7:7–27; Wisdom of Jesus Son of Sirach 24:3), Let everything that breaths praise the Lord (Pslams 150: 6) are proof of high quality monastic fine art, reflecting the latest tendencies of 14th century art on the Balkans (chiefly Serbia and Greece).

Rila frescoes 2

In the 15th century the church of St. Peter and Paul (1479) was decorated a new (1491) with partially preserved scenes of the Ascension of Christ, the Dormition of the Virgin and the Transfiguration of Christ, bearing the characteristic features of the great flourishing of art in Bulgaria and the Balkans in the 14th century. Throughout the 16th to the 18 century the monastery went through a heavy period of having been burnt down and devastation from kardzalii brigands’ raids. At the end of the 18th century, after the rebuilding of Hrelju’s tower, compositions of considerable merit emerged , among the preserved wall paintings are images of the prophets Elijah, Ezekiel, David and Gedeon and the widely known New Testament Trinity. Part of the figure of St. John of Rila have been preserved from this period, characteristic for the iconography of Mt.Athos. Two wall paintings ensambles, close in their style come from that period: The Presentation of the Virgin in the Temple in the church (scenes with an instructive nature, dedicated to archangel Michael and scenes of the Great Feasts, The Passion of Christ, the cycle of the Virgin life, and the lifes of hermits from Mt.Athos); at the church at the Holy Evangelist Luke, near the old chapel, ( a work of Toma Višanov, the artist from Bansko, drawn in a west-european academic style and dedicated to Christ and the four evangelists). The rich decoration of the temple has compositions of 9 figures of warrior saints and the figure of the founder of the monastery, 24 scene illustration the Akathistos hymn of the Virgin. The iconography of the church is impressive – alongside with the images of St. John of Rila, St. Prohor of Pčinja, St. Gavrail of Lesnovo and St. Ioakim of Osogovo, in the centre of the dome is Christ Pantokrator, surrounded by a zodiac of 12-months and the bright figures of heavenly warriors. The Last Judgement and the Second Coming of Christ scenes are instructive topics combined with elements of the daily life of Bulgarians throughout the National Revival period.

Fine art from the 19th century in the Rila Monastery reflect the big changes in the stile of Bulgarian church wall painting. New forms of the philosophy of Orthodox art emerged. Wall paintings and the iconography of the theme of the Virgin of portrait fine art are treated with a new interpretation – the portrait of donor Theodosius (1811); the didactic cycle of the Torments of the soul (Mitarstva) appears for the first time. The wall paintings of the church of the Dormition of Saint John of Rila (1820) are characterized by themes and symbols such as the images of the Lord, Joseph, Christ Pantokrator and the cycle of scenes of the popular Vita of the saint (Narodno Žitie). Famous Bulgarian artist, representatives of different schools have worked in the monastery. Dimitar and Simeon Molerov (the Bansko school), Ivan Obrazopisov, Dimitar Zograph, and Kosta Valjov (Samokov), Zachari Zograph and Stanislav Dospevski, and many other unknown artist. The wall paintings and murals make the Rila monastery a cultural centre al achievements in the field of the Bulgarian Middle Ages.

Sources:
  • Прашков, Л. Живописното богатство на Рилския манастир. – В: Рилският манастир. Под ред. на проф.д-р арх. Н. Маргарита Коева. С., 2000, 134–186.

↑

Manuscript tradition

Radoslava Stankova

The Rila monastery is one of the most important Bulgarian seeds of learning during the Middle Ages. It was the main cultural and educational centre during the period of Ottoman rule on the Balkans and a keeper of the tradition of the Tǎrnovo school of letters after the fall of Tǎrnovo, the capital of the Second Bulgarian kingdom. In spite of the periods of decline and devastation, the monastery retained its leading role as a literary cent re to the end of the Bulgarian National Revival.

Rilsko Evangelie

The literary work at the Rila monastery should be attributed immediately after its foundation. However, almost no traces have remained from this early period as the manuscript heritage has been looted and destroyed on many occasions. There even is some doubt on the only written document from the 10th-11th century, the Rila Glagolithic folia (with a fragment of the Paraenesis of Ephraem the Syrian), that it was written in the monastery (the grounds are that it contains a monastic type of literary work) (Бойович 2004 and the cited references). Probably literature form the initial period of the existence of the monastery followed the main tendencies of translated literature throughout the First Bulgarian State and simultaneously, probably as early as the end of the 10th century and the beginning of the 11th, original hagiographic and hymnographic works were written also connected with the cult of St. John of Rila (the so-called ”popular” or anonymous Vita, the Liturgy for the Dormition of the Saint, an entire hymnographic cycle, etc). Un fortunately, not a single MSS from this period has come down to us, which cannot be positively identified as having been compiled in the Rila monastery. Nevertheless, two Aprakos Evangelia (I/12 and I/13) from the 13th century are kept in the library of the monastery which are presumed to originate form the Rila seed of letters. The first precisely dated manuscript where it is noted that it was written in the monastery was the so-called Rila Gospel of 1361, written monk Simeon (today kept at the St. Cyril and Methodius Natiional Library in Sofia (No. 31).

Rilska Gramota

In the 14th century, when the monastery was restored, active literary work took place. However, out of the great number of books created during this period, only a few written Bulgarian monuments from the 14th century have survived which positively originate from Tǎrnovo. A marginal note in the Behest (Zavet) of Saint John of Rila (known in a copy from the early 19th century) mentions that at the end of the 14th century when a conquest was feared, the monks hid the manuscripts and the valuable church plate.

After the Ottoman conquest of the Balkans, the Rila seed of literature retained its independent position of a monastery subordinated to the Patriarch, and for some time assumed the functions of the Tǎrnovo Patriarchatevitae which was destroyed. The second restoration of the Rila monastery fell in the second quarter of the 15th century when it became a major seed of South Slavonic literature and culture. No doubt Tǎrnovo models kept in the monastery (i.e. III/10, I/16, III/14 cf. Райков, Кодов, Христова 1986: 8–9) were behind the Rila Panegyrik of Vladislav the Grammarian and monk Mardarius of Rila. The translation of the relics of St. John of Rila in 1469 contributed to the creation of a new cycle of original works dedicated to the saint: the Narrative of the Translation of the Relics by Vladislav the Grammarian, the Vita with a brief Enkomion, and the Office for the 1st of July by Dimitar Kantakuzin, etc.

There is ground to speak of local Rila Hymnographic School represented by Vladislav the Grammarian, Mardarius of Rila, Pahomius, David, etc. (Кожухаров 1976: 53–54). Major miscellanies with the works created in the monastery scriptorium are voluminous miscellanies contain encomia, sermons, discourses, interpretations and vitae: translated and compiled in Bulgaria. Especially important are miscellanies with interpretations of Scripture (cf. Христова 1994). The monuments of this period reflect the specific features of the Resava spelling which becomes a lasting characteristic of Rila monastery literature.

Throughout the 16th and 17th century, the Rila monastery retained its privileged position and its literary work continued. Not only biblical and lithurgical miscellanies have come down from this period (including some from the 15th century) but also several miscellanies of works dedicated to St. John of Rila written by authors from the Rila monastery. The most famous scribe form the end of the 15th century and early 16th century is Spiridon (Христова 1978). Ten of his manuscripts have survived.

During the period of the Bulgarian National Revival, literary work once again saaw an upsurge.The first half of the 18th century saw the work of the famous authors of damascenes Josif Bradati who established a school of his own in the monastery and had many disciples. Paissii of Hilendar found important information about his Istorija Slavjanobolgarskaja (1762) in the library of the Rila monastery. Hieroschimonk Spiridon, the author of Istorija vo Kratce o Bolgarskom Narode Slovenskom (Brief History of the Bulgarian Slavonic People) (1792), worked in the Rila monastery a few years.

During the centuries, the monastery maintained close ties with the monasteries at Mount Athos, above all with the other largest Bulgarian monastery, Saint George Zograph and the Serbian monastery of Hilendar, which is evidenced in the exchange of manuscripts. In the period of Ottoman rule, the cult of St. John of Rila became very popular in Serbia via the Rila monastery.

The Rila collection of manuscripts is the most valuable monastery manuscript collection in Bulgaria and is comparatively well preserved. It gradually took shape as a rich monastery library. The main part of the manuscripts were written in the monastery itself while others at other seeds of learning, more distant and closer, were connected not only with the direct needs of the monastery but also with its leading position in the Balkans.

Today, the manuscript collection o the Rila monastery consists of about 170 translated and original books in South Slavonic literature. They have been subject of research and been published on many occasions. Victor Grigorovič is the first Slavic scholar who visited the monastery in 1845 to acquaint himself with the manuscript collection, and in 1868 was followed by A.F. Gilferding, towards the end of the 19th century the monastery was visited by F, I, Uspenskij, P. A. Syrku and others. In the beginning of the 20th century B. Conev made a review of the manuscript collection of the Rila monastery. A more detailed and exhaustive list was published in 1902 by E. Sprostranov. Today, the full and detailed list of the Rila manuscript collection in two volumes is the work of B. Raykov, H, Kodov, and B. Hristova (1986).

References:

Боjовић, Др. Српски Паренесиси св. Јефрема Сирина из ХІV века и однос према глагољској традицији. В: Преводите през ХІV столетие на Балканите. С., 2004, 387–396

Кожухаров, Ст. Към въпроса за обема на понятието “старобългарска поезия”. Литературна мисъл, № 7, 1976.

Христова, Б. Рилският книжовник монах Спиридон. Старобългарска литература, 3, 1978, 113–121.

Райков, Б. Хр. Кодов, Б. Христова. Славянски ръкописи в Рилския манастир. Toм I, София, "Наука и изкуство", 1986

Saint John of Rila (876 – 946)

Elena Tomova

Saint John of Rila is the most famous Bulgarian saint anchorite, and founder of monasticism in Bulgaria and of the Rila monastery (10th c.) which became centre of Bulgarian culture and spirituality for hundred of years. He was born in the village of Skrino around the town of Sredec (present day Sofia). According to written sources and legends, several hypotheses exist about the background of his family. He is supposed to have come from a poor family, or a wealthy family, or was a member of a royal family. Veneration towards him is to be found in characteristic phrases such as Protector of the Bulgarian capital Tǎrnovo, Protector of the Bulgarian People, the Light of the town of Sredec, etc. The feast days are as follows: August 18 (the Dormition), October 19 (the Translation of the relics from Sredec to Tǎrnovo by king Ivan Assen I in 1195), and July 1 (the Return of the relics from Tǎrnovo to the Rila monastery in 1469). Copies of manuscripts from the 16th century also mention the date October 18. Vitae (including the so-called Hungarian legend) also mention the translation of the relic to the cathedral of Esztergom (today Gran) in 1183 by the Hungarian king Bela III (1173–1196) and their return to Sredec in 1187.

St. John of Rila belongs to the group of the so-called West-Bulgarian hermit together with Prohor of Pčinja, Ioakim of Osogovo, and Gavriil of Lesnovo, and the Tǎrnovo circle of saints (St. Petka of Tǎrnovo, St. Ilarion of Mǎglen, and St. Michael Voyn (Warrior). Probably, canonization of the saint took place in the 10th century after the translation of his relics from Rila to Sredets where the church of St. Luke was built in his honour3. The earliest mention of the saint is in the Zograph gospel from the end of the 10th century and the first half of the 11th century, what is the important testimony of the existing cult. The name of St. John of Rila is mentioned together with the names of St. Cyril and Methodius in the Grigorovich triodium. (12th–13th century). (похвалами да вѣнчаѫтъ сѧ Куриилъ Философъ новоизбранное множeство приведъ господеви словѣнскаго ѧзыка съ братомъ Меѳодиемъ, с нима же поѫтъ бѫди ѿцъ иоаннъ пѹстынѧ рылскѫѫ). Translation: "May Cyril the Philosopher, who together with his brother Methodius led to our Lord the newly chosen numerous Slavs, be praised and be crowned and may father John of the Rila wilderness be glorified with them."

The history of the cult of the Bulgarian saint is not only related to Bulgarian culture and literature but to the monastery centres and scriptoria. of Athos, Walachia and Moldovia, Greece, Russia, Serbia, the Ukraine 4. , where well known works were copied and new Russian versions of the Tǎrnovo synaxarion notice5 were created (15th – 17th centuries). The life, monasatic work and history of the translation of the relicts of St. John of Rila, became the basis of exceptionally developed cult to the saint over the centuries in the old Slavic literatures (10th –19th century and partly in the Byzantine literature. Hagiographical, hymnographical cycles on the hermit from Rila were compiled together with wall painting and folklore. The most exhaustive critical edition of Vitae was made by I. Ivanov (Иванов 19361936), translations into modern Bulgarian with a commentary were published Klimentina Ivanova6 and M. Bayramova7. Vitae as historical and literary sources are analyzed by Dujčev (Дуйчев 1947).

The Vitae cycle includes synaxarion notices, vitas and narrative of the translation of relic of the saint from Tǎrnovo to the Rila monastery (1496) (cf. Ivanova 1990).

The brief vitae occur as follows: a) in separate miscellanies with fixed content and a mixed content (prologs, panegyriks, codices of vitas (reading menaion), homilies and legends); a) in offices after canticle six in the kanon of the liturgical menaion.

23 narrative works on St. John of Rila are known to science: First/Tǎrnovo Synaxarion notice from the 13th century and 7 Russian versions of it; Second Synaxarion notice from the early 12th century – 13th century, Synaxarion notice of the so called Norov prolog from the 13th century, Third (versified) synaxarion notice from the 15th century; Fourth (versified) synaxarion notice; Popular (anonymous, monastery) vita from the 12th century; the life of St. John of Rila from Eutymius of Tǎrnovo from the 14th century (Кожухаров 2004); the Life with a brief enkomion of St. John of Rila by Demetrius Kantakuzin from the 15th century; The Life of monk Daniil of Rila from the 18th century; the narrative for the translation of the relics of St. John of Rila to the Rila monastery by Vladislav the Grammarian (known also as The Rila Narrative) (Rilska povest); the translated printed Life in the Synaxarion of Nikodimos of Mount Athos (1819) together with other later compilations. Vitae are part of the 17th century editions of early printed non-versified Prolog.

The Hymnographic cycle of St. John of Rila is among the leading phenomena on Old Bulgarian poetry, set to songs. Over 15 stichera, one kontakion, oikos, a kathisma, a photagogikon, an apolytikion, a prayer kanon (paraklis) and 11 kanons with over 350 troparia have been established so far in single stanza songs. These genres are based on an exceptional wealth of works, falling within three services: the liturgy for August, 18th, October 19th and July 1st (Добрев 2002). Numerous copies of the liturgies in line with the old Russian, Serbian, Moldovian-Wallachian manuscript tradition are known. Hymnographic material shows that the cult of the sant was probably consolidated in Sredets in the 11th–12th century. Four cannons, which based on the remaining traces of acrostic could be attributed to the work of George Skylitzes (Добрев 2002) are among the earliest works. They indicate that the Byzantine author was the first to praise the saint in the Balkan literary tradition.

Popular veneration of the saint from Rila can be traced in various genres (legends, myths, stories, wonders, spiritual verse), all of the a mixture between ethical and aesthetical dimensions of the popular concept of sanctity towards the most venerated Bulgarian hermit. Intertwined the Bulgarian folklore tradition in the area around the Rila monastery the image of St John of Rila are features of the Old Testament personage of St. prophet Elijah (Фекелджиев 1979). Popular legends and narratives of miracles remain alive to this day.

St. John of Rila has been presented in Bulgarian fine art ( as well as in Russia, Serbia and elsewhere) in numerous icons , wall paintings, compositions of vitae, in wall painting in churches and monasteries. Among the best known are icons from the Rila monastery from the 13th century; wall-painting from the Chapel of St. Luke, 1799; icons with scenes of vitae by the artists Ivan Obrazopisec in the church of the Dormition of the Virgin, Koprivshtitsa, 1938 and T. Zahariev in the church of the Presentation of the Virgin in Cherpan, 19th c.(Матакиева 1978; Бакалова 1986). Remarkable musical compositions were created in the Middle Ages, preaising St.John of Rila in chants, liturgies, cannons used with the service in the Orthodox church. He cult of the Bulgarian saint, with its variety of artistic expression, is well represented in a number of monasteries, churches, chapels, consecrated ground, local cult sites (the Rock of the Righteous, Ochev well, the Holy oak etc.), sites where relics or parts of them are kept in Bulgaria, Greece (southern monasteries), Russia, the Ukraine (the town of Rilsk) and elsewhere.

Notes

1The date of the Dormition of St John of Rila (18th August 946) is known according to late sources and has been disputed by researchers. The relics of the saint were translated to Sredec (present day Sofia), yet the time of the translation has not been established – it either occurred prior to 969, in the reign of King Petar, or in 1068–1070; most likely this is the time when the earliest cult to the saint arose.

2The Zavet (Behest) claims to be the original of the monastery, written by the saint himself. However, judging by its content obviously a source from a later period was used. The earliest possible chronology of the text is second half of 14th century. A review of views and editions can be found in: Velinova 2000 (with translations of a part of the works dedicated to St. Ivan Rilski and a selective bibliography).

3For an extensive bibliography, cf. Dinekov 1995.

4See Dobrev 2007 - the latest monography with new hypotheses on the life and work of the saint from Rila.

5On the recent version of the Tǎrnovo synaxarion see a brief summary by Tomova 2007.

6Ivanova 1986. Translations of Ivan Gošev, Vasil Kiselkov, Angelina Minčeva and Kl. Ivanova are included.

7Bajramova 1997. The translation of the Vitae and liturgy of St.,John of Rila were done by I. Dobrev and T. Slavova (p. 181–245).

List of Manuscripts and XML encoding

For the preliminary variant of XSL transformation of XML to HTML please use recent version of Firefox (Seamonkey) or Opera. This variant still does not work with the Internet Explorer.

This version is still very alpha quality. It needs improvements in design. The links in this version do not functions. We are in process of constructing a central repository for bibliography and reference works called Libri Slavici which will available in the second half of the 2008.

You could browse the content of the whole directory here.

SignatureManuscript NameXML (View in Firefox)Authors
Rila Monastery, 1/22Leitourgicon with services and lifes of St. John of RilaRila-MSS1_22.xmlElena Tomova, Diljana Radoslavova
Rila Monastery, 1/26Miscellany with kanons, services, and lifes of St. John of RilaRila-MSS1_26.xmlElena Tomova, Diljana Radoslavova
Rila Monastery, 2/8Festal menaionRila-MSS1_26.xmlElena Tomova, Diljana Radoslavova
Rila Monastery, 2/10Festal menaionRila-MSS2_10.xmlRadoslava Stankova, Diljana Radoslavova
Rila Monastery, 2/13Menaion for FebruaryRila-MSS2_13.xmlRadoslava Stankova, Diljana Radoslavova
Rila Monastery, 2/15Menaion for AugustRila-MSS2_15.xmlRadoslava Stankova, Diljana Radoslavova
Rila Monastery, 2/16Menaion for OctoberRila-MSS2_16.xmlRadoslava Stankova, Diljana Radoslavova
Rila Monastery, 2/17Menaion for October Rila-MSS2_17.xmlRadoslava Stankova, Diljana Radoslavova
Rila Monastery, 2/23Enkomions and vitae Rila-MSS2_23.xmlIrina Kuzidova, Diljana Radoslavova
Rila Monastrery, 3/6 Sankt Petersburg Russian National Library 24.4.17, 24.4.15Paraenesis of Ephrem the Syrian (Rila Glagolitic folia) Rila-MSS3_6old.xmlIrina Kuzidova, Diljana Radoslavova
Rila Monastrery, 3/6 Homilies of St. John Chrysostom, etc. (Andrianti) Rila-MSS3_6new.xmlIrina Kuzidova, Diljana Radoslavova
Rila Monastrery, 4/8Rila Panegyrikos Rila-MSS4_8.xmlIrina Kuzidova, Diljana Radoslavova
Rila Monastrery 4/14, Odesa, State Library, 112Hexaemeron of Vladislav the Grammarian (Predeli) Rila-MSS4_14.xmlIrina Kuzidova, Diljana Radoslavova
Rila Monastrery, 5/32Miscellany with services anf lifes of St. John of Rila Rila-MSS5_32.xmlElena Tomova, Diljana Radoslavova

Selected Sources

Internet Links
Publications
  • Ангелов Б. Ст. Няколко нови вести за книжовното дело на Димитър Кантакузин. Известия на Института за българска литература, 1954, 2, с. 250-262.
  • Ангелов Б. Ст. Старобългарски текстове (Из славянските ръкописи в БАН). Известия на архивния институт. Т. 1. 1957, с. 274 – 283.
  • Ангелов Б. Ст. Ново житие на св. Иван Рилски. Из старата българска, руска и сръбска литература. Известия на Института за българска литература, 1958, 4, с. 69-97.
  • Ангелов Б. Ст. Стари славянски текстове. Нова редакция на повестта за Иван Рилски. Известия на Института за българска литература, 9, 1960, с. 247-255.
  • Ангелов Б. Ст. Нова редакция на повестта за св. Иван Рилски. Известия на Института за българска литература, 1961, 9, с. 247-255.
  • Ангелов Б. Ст. Нови вести за книжовното дело на Георги Скилица. Литературна мисъл, 12, 1968, 2, с. 113-118.
  • Ангелов Б. Ст. Старинна служба за Иван Рилски. Литературна мисъл, 19, 1975, 1, с. 115-118.
  • Ангелов Б. Ст. Повествователни съчинение за Иван Рилски в старобългарската литература. Език и литература, 32, 1977, 1, с. 66-71.
  • Ангелов В. Българска монументална дърворезба. София, 1992.
  • Ангелов Б. Ст., Г. Данчев, Ст. Кожухаров, Г. Петков. Димитър Кантакузин. Събрани съчинения. София, 1989.
  • Ангелов Б. Ст., Хр. Кодов, Ст. Кожухаров. Българска ръкописна книга X-XVIII в. Каталог. София, 1976.
  • Ангелова Р. Възрожденската архитектура в Югозападна България. София, 1977.
  • Ангелова Р. Архитектурата на Българското възраждане. София, 1978.
  • Анчев А. Рилски манастир. Албум. София, 1974.
  • Анчев А. Рилски манастир. Пътеводител. София, 1979.
  • Атанасов П. Български художествени подвързии. Известия на Народна библиотека „В. Коларов” за 1960-1961, 2, 1963.
  • Атанасов П. Руски старопечатни книги в Рилския манастир. Старобългарска литература, 12, 1982.
  • Байрамова М. Вечният монах. Житията и службите за св. Иван Рилски. Подбрали и превели Татяна Славова и Иван Добрев. Под научната редакция на Мая Байрамова. София, 1997.
  • Бакалова Е. Към интерпретацията на най-ранния житиен цикъл за Иван Рилски в изобразителното изкуство. Кирило-Методиевски студии, 3, 1986, с. 146-154.
  • Бакалова Е. Аспекти на съотношението “словесен текст - изображение” в българското Средновековие. Автореферат на докторска дисертация. София, 1990.
  • Богдановић Д. Историја старе српске књижевности. Београд, 1980, 312 с.
  • Божков А. Българската историческа живопис. Т. I. София, 1972.
  • Божков А. За началото на Българското възраждане и за ролята на националните образи в обновителните процеси. Изкуство, 1979, 10, с. 2-7.
  • Божков А. Българската икона. София, 1984.
  • Божков А. Бански художествен център. Каталог. София, 1985.
  • Божков А. Българското изобразително изкуство. София, 1988.
  • Божков А., А. Василиев. Художественото наследство на манастира Зограф. София, 1981.
  • Бур М. Към историята на стопанската и строителната дейност на Рилския манастир 1833-1848 г. Известия на Института по история, 22, 1972, с. 227-261.
  • Българската литература и книжнина през XIII век. Под редакцията на Иван Божилов и Стефан Кожухаров. София, 1987.
  • Бычков И.А. Каталог собрания славяно-русских рукописей П. Д. Богданова. 1. СПб., 1891.
  • Бьодей Й. Пренасяне на мощите на св. Иван Рилски в Унгария и връщането им обратно. Културен преглед. София, 1940, с. 24-25.
  • Варлаам Левкийски епископ. Св. Иван Рилски – велик рилски чудотворец и неговия манастир. София, 1925.
  • Василиев А. Ктиторски портрети. София, 1960.
  • Василиев А. За българската живопис през XVIII век. Паисий Хилендарски и неговата епоха. София, 1962.
  • Василиев А. Български възрожденски майстори. София, 1965.
  • Василиев А. Тома Вишанов–Молера. София, 1969.
  • Василиев А. Социални и патриотични теми в старото българско изкуство. София, 1973.
  • Василиев А. Ерминии. Технология и иконография. София, 1976.
  • Василиев А. Българските светци в изобразителното изкуство. София, 1987.
  • Велчева Б. Глаголическият и-проблем и Рилските листове. Български език, 27, 1977, с. 456-460.
  • Влахова Л. Стенописите от църквата „Успение Богородично" при метоха „Пчелина", Рилски манастир. Изкуство, 1979,10.
  • Влахова Л., Е. Генова. 24 стенописа от Рилския манастир. София, 1983.
  • Влахова Л., Е. Генова, А. Шаренков. Нови проучвания върху възрожденските стенописи от Риломанастирския ансамбъл. Изкуство, 1986, 8.
  • Гагова Н., И. Шпадиjер. Две вариjанте анахоретског типа у jужнословенскоj хагиографиjи (Теодосиjево Житиje светог Петра Коришког и Jевтимиjево Житиjе светог Jована Рилског). Словенско средњовековно наслеђе. Зборник посвећен професору Ђорђу Трифуновићу. Београд, 2001, с. 159-175.
  • Генова Е. Миниатюрна дърворезба. ХVІІ-ХІХ век. София, 1986.
  • Генова Е. Развитието на църковната миниатюрна дърворезба в българските земи през XVI–XIX век (дисертация, ръкопис). 1993.
  • Генова Е. Рилският манастир – музей на българската култура и изкуство. Национален център за информация и документация, 1994.
  • Генова Е. Църковни утвари XVIII– XIX век. Национален център за информация и документация, 1994.
  • Генова Е. Непознатият Тома Вишанов–Молера и модернизацията на православната живопис. Проблеми на изкуството, 1995, 2, с. 4–17.
  • Генова Е. Паралели между паметници на монументалната живопис в Рилския манастир и манастира Зограф на Атон от втората половина на XVIII век. Светогорска обител Зограф. Т. II. София, 1996.
  • Генова Е. За някои особености на декоративната система на кръстовете с миниатюрна дърворезба от поствизантийския период. Изкуство, 1996, с. 33-24.
  • Генова Е. Плащаницата от църквата „Св. Никола”, гр. Рила в контекста на славяно-византийските паметници от XIV–XV век. Проблеми на изкуството, 1998, 3.
  • Генова Е., Л. Влахова. За някои начални страници в летописа на Самоковската живописна школа. Изкуство, 1987, 10.
  • Генова Е., Л. Влахова. Паметници на църковната утвар в Рилския манастир. Промишлена естетика и декоративно изкуство, 1988, 3.
  • Генова Е., Л. Влахова. 24 утвари от Рилския манастир. София, 1988.
  • Георгиев Е. Литература на изострени борби в средновековна България. 5. Жития на народни светци. София, 1966, с. 307-311.
  • Георгиева С., Д. Бучински. Старото златарство във Враца. София, 1959.
  • Гергова Е. Стилистични черти на старобългарските народни жития. Втори международен конгрес по българистика. София, 1983, 23.
  • Гергова Ив. Иконографската програма на иконостаса в българските земи през XVIII и XIX век. Проблеми на изкуството, 1991, 3, с. 3–17.
  • Гергова Е. Западнобългарските анахорети в старобългарската литература. Функционални аспекти и филологически проблеми на агиологията. Автореферат. София, 1996.
  • Гергова Ив. Още нещо за строителите на главната църква в Рилския манастир. Проблеми на изкуството, 1998, 3, с. 50-52.
  • Гергова Ив. Стенописите в хилендарския параклис “Св. Йоан Рилски”. Светогорска обител Зограф. 3. София, 1999, с. 338-352.
  • Гильфердин А. Собрание сочинений. 1. Санкт Петербург, 1868, с. 121-131.
  • Гошев Ив. Ръкописите в Църковния историко-археологически музей при св. Синод в София. ІІІ međunarodni kongrеs slavista (slovеnskih f'ilologa) 3.Odgovori na pitanja. Saopštenja i referati. Dopune. Beograd.1939, р. 60-62.
  • Гошев Ив. Из сбирките на Църковния историко-археологически музей при Св. Синод в София. Годишник на Софийския университет, Богословски факултет, 1945-1946, XXIII
  • Гошев Ив. Трите най-стари пространни жития на преподобния Ив. Рилски. Текст и историко-литургически коментар. Годишник на Софийския университет, Богословски факултет, 25, 1947-1948, 7, с. 3-72.
  • Гошев Ив. Заветът на св. Иван Рилски в светлината на старобългарското и на византийското литературно предание от IX–XIV век. Годишник на Духовната академия, 1954-1955, IV (XXX).
  • Гошев Ив. Рилски глаголически листове. София, 1956, 150 с.
  • Григорович В. И. О древнейших намятниках церковно-славянской литератури. Известия Императорской академии наук по Отделению русского языка и словесности. 1, 1852, 7, с. 88.
  • Григорович В. И. Очерк путешествия по европейской Турции. Москва, 1877.
  • Гюзелев В. “Велико светило за цял свят” (Св. Иван Рилски в измеренията на своето време). Светогорска обител Зограф. III. София, 1999, с. 13-24.
  • Данчев Г. Рилската повест на Владислав Граматик и споровете около двете й редакции. Трудове на ВПИ “Братя Кирил и Методий”, Велико Търново, 3, 1966, 1, с. 49-88.
  • Данчев Г. Владислав Граматик, книжовник и писател. София, 1969.
  • Данчев Г. Нова редакция на Рилската повест на Владислав Граматик. Славистични проучвания. София, 1973, 21.
  • Дилевски Н. „Великата лавра на славянското племе" на Балканите и нейният основоположник свети Иван Рилски извън пределите на отечеството през Средновековието. Светогорска обител Зограф. 3. София, 1999, с. 32-43.
  • Динев П. Рилската църковно-певческа школа и нейните представители в началото на XIX век. Известия на Института по музика, 1957, 4.
  • Динеков, П. Софийски книжовници през ХVІ век. І. Поп Пейо. София, 1939.
  • Динеков П., К. Куев, Д. Петканова. Житие на Ив. Рилски от патриарх Евтимий. Христоматия по старобългарска литература. София, 1972.
  • Динеков П. Иван Рилски. Кирило-Методиевска енциклопедия. Т. 2, София, 1995, с. 25-33.
  • Добрев Ив. Каноните за св. Иван Рилски от Георги Скилица. Palaeobulgarica, 26, 2002, 3, с. 3-12.
  • Добрев Ив. Свети Иван Рилски. Под научната редакция на Мая Байрамова. Slavia Verlag. Linz, 2007.
  • Друмев Д. Златарско изкуство. София, 1976.
  • Друмев Д. Резбарско изкуство. София, 1979.
  • Друмев Д., А. Василиев. Резбарско изкуство в България. София, 1955.
  • Дуйчев Ив. Рилският светец и неговата обител. София, 1947, 432 с. (фототипно изд. София, 1990).
  • Дуйчев И. Рилският манастир (историческо минало и паметници). София, 1960.
  • Дуйчев И. Нравствената реформа на св. Иван Рилски. Духовна култура, 56. София, 1976, 10, с. 8-12.
  • Дуйчев И. Рилският манастир като книжовно и просветно средище през Средновековието. Пътеки от утрото. София, 1985, с. 73-86.
  • Дуйчев И. Рилската грамота на цар Иван Шишман от 1378 г. София, 1987.
  • Дуйчев И. Заветът на св. Иван Рилски. (Из архивното наследство на Иван Дуйчев). Съставителство, предговор и редакция В. Велинова. София, 2000.
  • Дылевский Н.М. Рильский монастырь и Россия в XVI и XVII веке. София, 1946.
  • Дылевский Н.М. Русские и украинские рукописи и старопечатнне книги в болгарских хранилищах. Исследования источников по истории русского языка и письменности. Москва, 1966.
  • Дылевский Н.М. Жития Иоанна Рыльского русских древлехранилищ и их болгарские источники. Труды Отдела древнерусской литературы, 23, 1968, с. 276-292.
  • Дылевский Н.М. Трехсотлетие первого печатного издания “Жития Иоанна Рыльского” болгарского патриарха Евфимия Тырновского. Търновска книжовна школа, 1. София, 1974, с. 127-136.
  • Дилевски Н. М. Житията на българския национален светец Иван Рилски в старата руска църковна книжнина (кратки методологически и библиографски бележки). Духовна култура, София, 1976, 10, с. 15-21.
  • Дылевский Н.М. Рыльский монастырь – „Великая Лавра" славянского племени. Études Balkaniques, 22, 1985, 2, р. 28-44.
  • Енев М. Рилският манастир. София, 1997, 543 с.
  • Енчев-Видю И. Из църквите около Рилския манастир. Известия на Българския археологически институт, 1931-1932, II, с. 286-294.
  • Ждраков З. Пренасянето на мощите на св. Иван Рилски през 1469 г. в светлината на историческите събития. Българският петнадесети век. София, 1992, 85-92.
  • Заветът на свети Иван Рилски, даден на неговите ученици от Светата Рилска обител на 25 март 941 г. Превод от църковнославянски Йордан Иванов. София, 1994.
  • Захариев В. Захари Христович Зограф. София, 1957.
  • Захариев В. За някои майстори от Дебърско-Мияшката и Самоковската живописни и резбарски школи. Изкуство, 1962, 4–5, с. 87–90.
  • Захариев В. Първото наше графично заведение – щампарницата на х. Исай и на х. Калистрат в Рилския манастир. Известия на Института за изобразителни изкуства, 1963, 4.
  • Захариев В. Българската възрожденска щампа. Изкуство, 1964, 1, с. 17–21.
  • Захариев В. Първото наше графично заведение – щампарницата на х. Исай и х. Калистрат в Рилския манастир. Известия на Института за изобразителни изкуства, 1964, 6, с. 154-190.
  • Захариев В., К. Кръстев. Стара българска живопис. София, 1960.
  • Златарски В. Георги Скилица и написаното от него житие за св. Иван Рилски. Известия на Института за история, 1933, 13, с. 49-80.
  • Златев Т. Пространството в българската възрожденска архитектура. София, 1958.
  • Златен ключ на класическата българска художествена литература. Средновековна българска литература IX-XVIII век. Произведения. Бележки. Съставителство: Христо Славов. София, 2001.
  • Иванов Й. Свети Иван Рилски и неговият манастир. София, 1917.
  • Иванов Й. Владислав Граматик. Пренасяне тялото на свети Ивана Рилски от Търново в Рила 1469 г. Духовна култура, 1920, 1.
  • Иванов Й. Български старини из Македония, 1908 (2. преработено изд. 1931), фототип. изд. на 2-то изд. под ред. на Б. Ангелов, 1970.
  • Иванов Й. Старобългарски разкази. Текстове, новобългарски превод и бележки. София, 1935.
  • Иванов Й. Жития на св. Ивана Рилски. С уводни бележки. Годишник на Софийския университет. Историко-филологически факултет, 32, 1935-1936, с. 1-109.
  • Иванова Б. За типологията на ранния възрожденски портрет в България. Проблеми на изкуството, 1995, 2, с. 54– 60.
  • Иванова В. Миниатюрната дърворезба на Рафаиловия кръст. София, 1975,1979, 1981, 1993
  • Иванова В., М. Коева. Пластическото богатство на българската възрожденска църковна дърворезба. София, 1979.
  • Иванова Кл. Зографският сборник, паметник от края на XIV век. Известия на Института за български език, 17, 1969, с. 105-147.
  • Иванова-Константинова Кл. Неизвестни служби на Иван Рилски и Михаил Воин. Известия на Института за български език, 22, 1973, с. 211-236.
  • Иванова Кл. Патриарх Евтимий и агиографската традиция в средновековната литература (650 години от рождението му). Литературна мисъл, 21, 1977, 10, с. 90-99.
  • Иванова–Константинова Кл. Две неизвестни старобългарски жития. Литературна история, 1,1977, с. 59–61.
  • Иванова Кл. Агиографската продукция на Търновската книжовна школа. Кандидатска дисертация (машинопис). София, 1979.
  • Иванова Кл. Житийно-панегиричното творчество на Търновската книжовна школа в балканската ръкописна традиция. Търновска книжовна школа. 2. Ученици и последователи на Евтимий Търновски. София, 1980, с. 193-214.
  • Иванова Кл. Текстологически проблеми в житийно-панегиричното наследство на Патриарх Евтимий Търновски. Зборник радова са Међународног скупа текстология средњовековних jужнословенских књижевности. Одељење jезика и књижевности, 2, Београд, 1981, с. 307-319.
  • Иванова Кл. Български, сръбски и молдо-влахийски ръкописи в сбирката на М.П. Погодин. София, 1981.
  • Иванова Кл. Литературни и текстологически наблюдения върху Житието на св. Иван Рилски от св. Патриарх Евтимий. Известия на Църковно-историческия и архивен институт. София, 1985.
  • Иванова Кл. Житийна литература. Кирило-Методиевска енциклопедия. Т. I. София, 1985, с. 689-698.
  • Иванова Кл. Стара българска литература. 4. Житиеписни творби. [Съставителство, преводи, редакции, научен коментар]. София, 1986.
  • Иванова Кл. Иван Рилски. Старобългарска литература. Енциклопедичен речник. Съставителство и редакция Д. Петканова, София, 1992, с. 158-159.
  • Иванова Кл. Най-старото житие на св. Иван Рилски и някои негови литературни паралели. Медиевистика и културна антропология. Сборник в чест на 40-годишната творческа дейност на проф. Донка Петканова. София, 1998, с. 37-47.
  • Игнатий Рилски. Откъслек от историята на Рилский манастир. Български църковен преглед, 1895, 2–8.
  • Ильинский Г.А. Македонский глаголический листок. Отрывок глаголического текста Ефрема Сирина, XI век. Санкт Петербург, 1909, 32 с. (Памятники старославянского языка. 1., 6)
  • Ихчиев Д. Турските документи на Рилския монастир. София, 1910.
  • Иречек К. Пътувания по България. Пловдив, 1899.
  • Йонова М. Димитър Кантакузин. Старобългарска литература. Енциклопедичен справочник. София, 1992, с. 124-125.
  • Калиганов И.И. Веков связующая нить (Вопросы истории и поэтики славянских литератур и культур). Москва, 2006.
  • Камбурова –Радкова Р. Рилският манастир през Възраждането. София, 1972, 221 с.
  • Каменова Д. Рилският манастир. София, 1986.
  • Карастоянов Г. Манастирът. София, 1974.
  • Кенанов Д. Патриарх Евтимий и неговото житие за Иван Рилски. Литературна мисъл, 9, 1977, с. 12-130.
  • Кенанов Д. Патриарх Евтимий и агиографският цикъл за Иван Рилски. Palaeobulgarica, 2, 1978, 1, с. 74-88.
  • Кенанов Д. Евтимиевото житие на св. Иван Рилски в агиографската традиция. Palaeobulgarica, 16, 1992, 1, с. 44-57.
  • Кенанов Д. Старобългарски текстове и южнославянски теми в печатния Пролог. Krakowsko-Wileńskie studia slawistyczne. Seria poświęcona starożytnościom słowiańskim. 2. Kraków, 1997, p. 250-263.
  • Киряков Б. За щампарството в Рилския манастир. Исторически преглед, 1982, 5.
  • Киселков В. Рилският манастир. Пловдив, 1937, 160 с.
  • Киселков В. Безименното житие на св. Иван Рилски. Известия на историческото дружество. София, 1937, 14-15, с. 93-108.
  • Киселков В. Патриарх Евтимий. София, 1938.
  • Киселков В. Св. Иван Рилски. Жития. София, 1940.
  • Киселков В. Владислав Граматик и неговата Рилска повест. София, 1947, 72 с.
  • Климент Рилец. Банско и Рилският манастир. Духовна култура, 1966, 9.
  • Климент Рилец. Връзките на Рилския манастир с Русия през XIX в. Духовна култура, 1957, 5–6; 1958, 5.
  • Климент Рилец архим. Връзките на Рилския манастир с Румъния. Църковен вестник, 41, 22 ноември.
  • Климент Рилец. Нови приноси към историята на Рилския манастир. Духовна култура, 1958, 8.
  • Климент Рилец. Рилски братя – възпитаници на руски духовни учебни заведения. Духовна култура, 7-8, 1959.
  • Климент Рилец. Рилският манастир в навечерието на Освобождението (1875–1977). Известия на Института по история, 1963, 12.
  • Климент Рилец. Самоковските иконописци и резбари и Рилският манастир. Духовна култура, 1977, 10, с. 19–24.
  • Клисаров Г. Софийски легенди за Ив. Рилски. Духовна култура, 1961, 11.
  • Ковачев Д. Описание на светите мощи и други скъпоценни старини, намиращи се в българския Рилски манастир. Пловдив, 1911.
  • Коева М. Архитектурно-композиционен анализ на църквата „Св. Богородица” в Рилския манастир. Музеи и паметници на културата, 1966, 1, с. 6–12.
  • Коева М. Паметници на културата през Българското възраждане. Архитектура и изкуство на българските църкви. София, 1977.
  • Коева М. Архитектониката на възрожденските иконостаси. Проблеми на изкуството, 1980, 2.
  • Коева М. Взаимодействие на изкуствата в църковното пространство. 1300 години българско изобразително изкуство. София, 1984.
  • Коева М. Дърворезбата в художественото развитие на вътрешните пространства на църквите в Рилския манастир. Проблеми на изкуството, 1989, 3.
  • Коева М. Рильский монастирь. София, 1989.
  • Коева М. Рилският манастир. София, 1995.
  • Кожухаров, Ст. Неизвестно произведение на старобългарската поезия. Старобългарска литература, № 1, 1971, 289-322
  • Кожухаров Ст. Търновската книжовна школа и развитието на химничната поезия в старата българска литература. Търновска книжовна школа. 1. София, 1974, с. 277-309.
  • Кожухаров Ст. Към въпроса за обема на понятието „старобългарска поезия”. Литературна мисъл, 1976, 7, с. 35-54.
  • Кожухаров Ст. Старобългарски проложни стихове. Литературна история, 1977, 1, с. 44-49.
  • Кожухаров Ст. Жития на Иван Рилски. Речник на българската литература. 2. София, 1977, с. 39-40.
  • Кожухаров Ст. Служба за Успението на Иван Рилски. (Новооткрита най-ранна редакция от ХІІІ век). Изследвания върху историята и диалектите на българския език. (Сборник в памет на чл.-кор. Кирил Мирчев). София, 1979 [Reprint: Кожухаров Ст. Служба за св. Иван Рилски от Х в. - Ст. Кожухаров. Проблеми на старобългарската поезия. София, 2004, с. 60-74.]
  • Кожухаров Ст. Иван Рилски. Енциклопедия България. 3. София, 1982, с. 10-11.
  • Кожухаров Ст. Приносът на Димитър Кантакузин в развитието на химнографския цикъл за Иван Рилски. Старобългарска литература, 15, 1984, с. 74–105. [Reprint: Ст. Кожухаров. Проблеми на старобългарската поезия. София, 2004, с. 227- 256].
  • Кожухаров Ст. Химнография. Служба за Иван Рилски; Канон за Иван Рилски. Българската литература и книжнина през ХІІІ в. Под редакцията на Ив. Божилов и Ст. Кожухаров. София, 1987, с. 68-78, с. 78-84.
  • Кожухаров Ст. Служба за Иван Рилски (Археографски бележки). В: Б. Ангелов, Г. Данчев, Ст. Кожухаров, Г. Петков. Димитър Кантакузин. Събрани съчинения. София, 1989, с. 44-58.
  • Кожухаров Ст. Служби за Иван Рилски. Старобългарска литература. Енциклопедичен речник. Съставителство и редакция: Донка Петканова. София, 1992, с. 426-427.
  • Кожухаров Ст. Проблеми на старобългарската поезия. София, 2004.
  • Койчев П. Резбарско изкуство в България. Известия на Българското археологическо дружество, I, 1910.
  • Колев К. Нумизматичната колекция на Националния музей „Рилски манастир". Музеи и паметници на културата, 1974, 1, с. 56-60.
  • Колева М. Килими с надписи в Рилския манастир. Векове, 1982, 4, с. 74–77.
  • Колева М. Човешки фигури по тъкани от Рилския манастир. Векове, 1987, 4, с. 38-45.
  • Коцева Е. Иван Рилски. Старобългарска литература. Енциклопедичен речник. Съставителство и редакция: Донка Петканова. София, 1992, с. 85.
  • Кратка история на българската архитектура. Д. Димитров, Й. Иванов, Г. Кожухаров, Кр. Миятев, Г. Стойков, Л. Тонев, Хр. Христов. София, 1965.
  • Куюмджиев Ал. Една хипотеза за архитектурния първоизточник на главната църква в Рилския манастир. Светогорска обител Зограф. Т. III.
  • Куюмджиев Ал. Ритуал и стенопис в главната църква на Рилския манастир. Проблеми на изкуството, 1998, 3, с. 52-58.
  • Куюмджиев Ал. Антитези в стенописната програма на католикона в Рилския манастир. Проблеми на изкуството, 1998, 4.
  • Куюмджиев Ал. Особености в иконографската програма на стенописите в католикона на Рилския манастир (Ph.D. Thesis). 1998.
  • Куюмджиева С. Певческата школа на Рилския манастир (Ph.D. Thesis). София, 1980.
  • Лвова Е. Българското възрожденско изкуство. София, 1975.
  • Лепахин В. “Народное“ житие св. Иоанна Рыльского как авторское произведение. Рalaeobulgarica, 25, 2001, 4.
  • Лозанова Р. Прототипи на Апокалипсиса в българското изкуство. Проблеми на изкуството, 1998, 3.
  • Мавродинов Н. Изкуството на Българското възраждане. София, 1957.
  • Маринов Д. Димитри Кантакузин. Сборник за народни умотворения, наука и книжнина. 18, 1901, с. 86-98.
  • Маслинков Л. Старото златарство в София. София, 1987.
  • Матакиева Т. Образи на Иван Рилски в българското изобразително изкуство XIII–XIX в. (Ph.D. Thesis).
  • Матакиева Т. Образът на св. Иван Рилски в българското изобразително изкуство. Известия на църковно-историческия и архивен институт, 1, 1978, с. 96-105.
  • Матакиева Т. За някои образи на Иван Рилски в Русия. Духовна култура, 1979, 12, с. 9-29.
  • Матакиева Т. Иван Рилски и търновските културни традиции. Векове, 1980, 1, с. 13-15.
  • Матакиева Т. Българският национален светец Иван Рилски в средновековното изобразително изкуство на XIII–XIV в. История, изкуство и култура на Средновековна България. София, 1981.
  • Матакиева-Лилкова Т. Житието на Иван Рилски в българското изобразително изкуство. Векове, 1983, 6, с. 8-21.
  • Милев Ал. Гръцки жития на св. Иван Рилски. Духовна култура, 1976,10, с. 21–33.
  • Милетич Л. Най-старото житие на св. Иван Рилски. Библиотека. Приложение на църковен вестник. 11. 4-6, 1902, с. 130-140.
  • Митов А. Български художествени старини. София, 1907.
  • Миятев Кр. Съкровищницата на Рилския манастир. Годишник на Народния музей за 1922-1925. София, 1926.
  • Народното четиво през ХVІ-ХVІІІ век. Подбор и редакция Д. Петканова. София, 1990.
  • Неофит Рилец. Описание болгарского священнаго монастиря Рыльскаго. София, 1879.
  • Неофит Рилски. Службы съ житиемъ преподобнаго и богоноснаго отца нашего Иоанна Рилскаго чудотворца. Белград, 1836.
  • Нестор архим. Преподобный Иван Рыльский (876 - 976). Журнал Министерства просвящения, 8, 1976, с. 38-42.
  • Нестор архим. Храмове посветени на Иван Рилски в Русия. Духовна култура, 1977, с. 11–19.
  • Нестор Смоленский епископ. Поглед върху Народното (Безименното) житие на свети Иван Рилски. Духовна култура, 1987, 8.
  • Нешев Г. Български довъзрожденски културно-народностни средища. София, 1977.
  • Ников П. Пренасяне мощите на св. Иван Рилски от Търново в Рилския манастир. Българска историческа библиотека, I, 1928, 2, с. 165–187. Николов К. Рилският манастир. София, 1976.
  • Николова Б. Рилският манастир в старобългарските паметници и Рилският манастир според Евтимий (Съпоставителен план). Търновска книжовна школа. 8. Велико Търново (in press).
  • Николова Св. Проложни жития на Иван Рилски. Старобългарска литература. Енциклопедичен речник. Съставителство и редакция: Донка Петканова. София, 1992, с. 426-427.
  • Новаковић Ст. Прилози к истории српске књижевности. Гласник Српског ученог друштва. Београд, 1867, (22), 5, с. 233-302.
  • Обербауер Й. Рилският манастир. Албум от цветни репродукции на негови картини. София, 1924.
  • Пандурски В. Паметници на изкуството в Църковния историко-археологически музей. София, 1977.
  • Панчева Е. Изграждане на пространството в Евтимиевото житие за св. Иван Рилски. Пѣти достоитъ. Сборник в памет на Стефан Кожухаров. София, 2003, с. 202-216.
  • Панчева Е. Фразата в житията и похвалните слова на св. Патриарх Евтимий Търновски. Автореферат. София, 2006.
  • Паскалева К. Икони от България. София, 1977.
  • Патриарх Евтимий. Съчинения. София, 1990. [Съставителство, послеслов, бележки и преводи Кл. Иванова]
  • Пенчева Сн., Н. Николов. За преписите на Завета на св. Йоан Рилски. Palaeobulgarica, 21, 1997, 3, с. 77-93.
  • Петканова Д. Димитър Кантакузин – жизнена съдба и поетическо откровение. Старобългарска литература, 1, 1971, с. 243-261.
  • Петков Г. Из ръкописната сбирка на манастира Драгомирна (Румъния). Старобългарска литература, 8, 1980, с. 50-67.
  • Петков Г. Най-старият препис от търновската редакция на Стишния пролог. Исторически преглед, 11-12. София, 1993, с. 11-115.
  • Петков Г. Стишният пролог в старата българска, сръбска и руска литература. Пловдив, 2000.
  • Петков Г. Бугарска пролошка житиja у српским рукописима стиховног пролога. Словенско средњовековно наслеђе. Зборник посвећен професору Ђорђу Трифуновићу. Београд, 2001, с. 159-175.
  • Петков Г. Славянски съчинения в стишния пролог. Пѣти достоитъ. Сборник в памет на Стефан Кожухаров. София, 2003, с. 217-228.
  • Планинска Б. Щампарницата в Рилския манастир. Изкуство, 1983, 10.
  • Погорелов В. К вопросу о Македонском глаголическом листке. Сборник статей, посвященных учениками и почитателями академику и заслуженному профессору Филиппу Феодоровичу Фортунатову. Варшава, 1902, с. 492-499.
  • Попова Е. Барокът в живописта на Тома Вишанов–Молера. Изкуство, 1990, 9-10, с. 34-41.
  • Попова Е. Пространствени промени в българската възрожденска иконопис. Из историята на българското изобразително изкуство. Т. 3. София, 1992, с. 5-15.
  • Прашков Л. Икони от Рилския манастир. София, 1969.
  • Прашков Л. Един стенописен цикъл от житието на Иван Рилски от XIV в. Търновска книжовна школа, 1971. София, 1972, с. 429-442.
  • Прашков Л. Хрельовата кула. История, архитектура, живопис. София, 1973.
  • Прашков Л. Един стенописен цикъл от житието на Иван Рилски от ХІV век. Търновска книжовна школа, 1, 1974, с. 429-442.
  • Прашков Л. Икони от България. София, 1975.
  • Прашков Л. 1000 години българска икона (Каталог). София, 1976.
  • Прашков Л. Български икони. София, 1985.
  • Прашков Л., А. Шаренков. Паметници на културата на Света гора – Атон. София, 1987.
  • Прашков Л., Е. Бакалова, С. Бояджиев. Манастирите в България. София, 1992, с. 218-243.
  • Протич А. Денационализиране и възраждане на нашето изкуство от 1393 до 1879. България 1000 години. София, 1930.
  • Пулос П. архим. Св. Иван Рилски вечен небесен покровител на българския народ. София, 1992.
  • Пулос П. Св. Иван Рилски вечен небесен покровител на българския народ. Опит за обширна биография на светеца и кратко приложение за странствуванията и чудесата на светите му мощи и за историята на Рилски манастир. София, 1992.
  • Радев И. Таксидиоти и таксидиотство по българските земи XVIII–XIX в. Велико Търново, 1996.
  • Радкова Р. Към историята на Рило-манастирската щампарница. Музеи и паметници на културата, 1965, 1.
  • Радкова Р. Обявления от 1835–1856 г., запазени в архива на НМ Рилски манастир за набиране на спомосъществователи. Известия на Народна библиотека „Св. Кирил и Методий”, 7, 1967.
  • Радкова Р. Възрожденски надписи от Рилския манастир. Известия на Института по история, XX, София, 1968.
  • Радкова Р. Рилският манастир през Възраждането. София, 1972.
  • Радкова Р. Дванадесет новооткрити писма на Неофит Рилски. Известия на Държавния архив, 25, 1973.
  • Радкова Р. Рилският манастир и църковно-националната борба. Сборник в памет на акад. М. Димитров. София, 1974, с. 233-247.
  • Радкова Р. Неофит Рилски и новобългарската култура. София, 1975.
  • Радкова Р. Интелигенцията и нравствеността през Възраждането (XVIII – първата половина на XIX век.) София, 1995.
  • Радославова Д. Култът към св. Иван Рилски, отразен в българските ръкописи от ХVІІ век. Старобългарска литература, 33-34, 2005, с. 247-262.
  • Радченко К. Отчет магистранта К.Ф. Радченко о занятиях рукописями в библиотеках и других ученых учреждениях Москвы и С. Петербурга в течение сентября и октября 1896 года. Университетские известия. Киев, Апрель 1898, № 4, с. 50-51.
  • Райков Б. Неизвестно проложно житие на Иван Рилски. Език и литература, 1970, 3, с. 57-61.
  • Райков Б. Книжовни връзки между Търново и Рилския манастир през Средновековието. Старобългарска литература, 15, 1984, с. 3-21.
  • Райков Б., X. Кодов, Б. Xристова. Славянски ръкописи в Рилския манастир. София, 1986, 128 с.
  • Рилският манастир. Под ред. на проф. д-р арх. н. Маргарита Коева. София, 2000, 271 с.
  • Рилски ставропигиален манастир (Албум). София, 1977.
  • Рошковска А. Възрожденска декоративна стенопис от Самоковски зографи. София, 1982.
  • Рошковска А., Л. Мавродинова. Стенописен орнамент. София, 1985.
  • Савинов П. Българският светител св. Иван Рилски и неговият манастир. София, 1938.
  • Сантова М. 24 обкови на евангелия. София, 1984.
  • Семерджиев X. Град Самоков и неговата околност. Принос към миналото им от турското завоевание до Освобождението. София, 1913.
  • Сергий архиеп. Полный месяцеслов Востока. 2. Владимир, 1901.
  • Сланкаменац П. Легенде о jужнословенским анахоретима. ГСНД, 1. Скопље, 1925, 1, с. 215- 232.
  • Смядовски Ст. Към въпроса за състава на Рилските глаголически листове. Български език, 30, 1980, с. 500-501.
  • Снегаров Ив. „Завет” на св. Ивана Рилски. Известия на Историческото дружество, 16-18, 1940, с. 462-475. (Сборник в памет на проф. Петър Ников).
  • Снегаров Ив. Духовно-културни връзки между България и Русия през средните векове. София, 1950.
  • Снегаров Ив. Гръцки документи за Рилския манастир. Годишник на Духовната академия, 10 (36), 1960-1961, с. 185-211; 14, с. 1964-1965.
  • Сотиров И. Чипровска златарска школа. София, 1984.
  • Сперански М. Н. Загребският ръкопис на Владислав Граматик. София, 1900, 331-335.
  • Спространов Е. Материали по историята на Рилския манастир. Сборник за народни умотворения, наука и книжнина, 1901.
  • Спространов Е. Опис на ръкописите в библиотеката при Рилския манастир. София, 1902, 136 с.
  • Срезневский И.И. Древние глаголические памятники сравнительно с памятниками кириллицы. Санкт Петербург, 1866, с. 220-224.
  • Срезневский И.И. Глаголический список поучений Ефрема Сирина. В: Срезневский И.И. Сведения и заметки о малоизвестных и неизвестных памятниках. 1., 5. Санкт Петербург, 1867, с. 27-36.
  • Станимиров, Ст. Едно малко познато житие за свети Георги Нови Софийски от Кратово. Известия на историческото дружество, № 11-12, 1931–1932, 288-293
  • Станчев Кр. Неизвестные и малоизвестные болгарские рукописи в Париже. Palaeobulgarica, 5, 1981, 3, с. 85-97.
  • Стойков Г. Майстор Алекси, майстор Кольо Фичето. Епоха, личност, творчество. София, 1976.
  • Стойнев А. Св. Иван Рилски, официалното християнство и богомилството. София, 1991.
  • Стоянов М. Един малко известен възрожденски книжовник – Дамаскин Рилец. Сборник в чест на акад. Д. Косев, София, 1974, с. 107-116.
  • Стоянов, М., Хр. Кодов. Опис на славянските ръкописи в Софийската народна библиотека. 3. София, 1964.
  • Суботин-Голубовић Т. Служба светом Ивану Рилском у српском рукописном наслеђу. Прилози за књижевност, језик, историју и фолклор. 68-69, 1-4. 2002-2003. Београд 2004, с. 135 – 145.
  • Сырку П. Несколько заметок о двух произведениях тырновского патриарха Евфимия. Сборник статей по славяноведению, составленный и изданный учениками В. И. Ламанского по случаю 25-летия его ученой и профессорской деятельности. Санкт Петербург, 1883, с. 348-401.
  • Сырку П. А. Очерки из истории литературных сношений болгар и сербов в XIV–XVII веках. Сборник за народни умотворения, наука и книжнина, XVIII, 1901.
  • Сырку П. А. Очерки из литературных сношений болгар и сербов в ХІV-ХVІІ веках. Житие св. Николая Нового Софийского (По единственной рукописи XVI в.). Санкт Петербург, 1901, 176 с.
  • Сярова М. Образът на светеца в житията на Евтимий Търновски. Търновска книжовна школа. 1. София, 1974, с. 317-322.
  • Тодоров-Балан Ал. Св. Иван Рилски и неговият манастир. Известия на българското археологическо дружество, 6, 1916-1918. 1919, с. 174-176.
  • Тодић. Српски и балкански светитељи на фрескама XVI века у Студеници. Словенско средњовековно наслеђе. Зборник посвећен професору Ђорђу Трифуновићу. Београд, 2001, с. 653-664.
  • Тодоров Т. Кога са били пренесени мощите на св. Иван Рилски в Средец? Годишник на Софийския университет. ЦСВП “Ив. Дуйчев”, 91 (10), 2001, с. 169-180.
  • Томов Е. Възрожденски щампи и литографии. София, 1962.
  • Томов Е. Български възрожденски щампи. София, 1975.
  • Томова Е. Сравнительное изучение житий св. Иоанна Рыльского, св.Феодосия Печерского, св. Стефана Немани и их связей с фольклором. Кандидатская диссертация. Москва, 1977, 200 с.
  • Томова Е. Фолклорни елементи в житията на Иван Рилски и Теодосий Печорски. Български фолклор, 1978, 2, с. 54-61.
  • Томова Е. Към историята на агиографския цикъл за Иван Рилски (текстологически наблюдения по преписите в Хилендарската ръкописна сбирка). Литературна история, 12, 1984, с. 32-44.
  • Томова Е. Нови проложни стихове за Иван Рилски, Иларион Мъгленски и Петка Търновска в руската книжовна традиция. Старобългарска литература, 18, 1985, с. 172–177.
  • Томова Е. Ново кратко проложно житие на Иван Рилски. Литературна мисъл, 7, 1986, с. 91-94.
  • Томова Е. Житията на св. Иван Рилски в лични фондове, съхранявани в Държавната библиотека “В.И.Ленин”- Москва. Личните документи като исторически извор. София, 1987, с. 314-325.
  • Томова E. Из ръкописните сбирки на Букурещ (Нови преписи на старобългарски творби от XIV-XVII в.). 1100 години Велики Преслав. Т.2, 1989, с. 152-169.
  • Томова Е. Нови аспекти в развитието на агиографските цикли за търновския кръг светци в литературната традиция на XV в. Българският петнадесети век. Сборник с доклади за българската обща и културна история през XV век. София, НБКМ, 1993, с. 143-154.
  • Томова Е. Из литературната история на житията на търновските светци в славянската ръкописна традиция през XVI в. Българският шестнадесети век. Сборник с доклади за българската обща и културна история през XVI век. София, НБКМ, 1996, с. 275-28.
  • Томова Е. Пространното житие на свети Иван Рилски от Георги Скилица в ръкописните сборници от XV-XVIII в. Традиция. Приемственост. Новаторство. В памет на Петър Динеков. София, 2001, с. 146-157.
  • Томова Е. Българско-хърватско-словенски средновековни връзки (кирилски ръкописни и старопечатни книиги от XI-XVII в. в Хърватия и Словения). Славянска филология, 23, София, 2003, с. 32-48.
  • Томова Е. Култът към търновските светци в славянската ръкописна традиция през XVII век. Пѣти достоитъ. Сборник в памет на Стефан Кожухаров. София, 2003, с. 246-260.
  • Томова Е. Наративни паметници за български светци в кирилски ръкописи и старопечатни книги (Копитарева сбирка, Любляна). ...Нѣсть оученикъ надъ оучителемь своимь. Сборник в чест на проф. дфн Иван Добрев, член- кореспондент на БАН и учител. София, 2005, с. 334- 344.
  • Томова Е. Трета руска редакция на Търновското проложно житие на св. Иван Рилски. Scripta & e-Scripta, 3-4. Sofia, 2005-2006, p. 121-131.
  • Томова Е. Новая русская редакция проложного жития Иоанна Рыльского (Москва, ГИМ, Собрание Е. Барсова, р. 723). Jezikovna predanost. Akademiku prof. dr. Jožetu Toporišiču ob 80-letnici. Maribor, 2006, 246-256.
  • Томова Е. Първото проложно житие на св. Иван Рилски в двата превода на Стишния пролог. Многократните преводи в Южнославянското средновековие. София, 2006, с. 479-491.
  • Томова Е. Първа руска редакция на Търновското проложно житие на св. Иван Рилски. Реката на времето. Сборник статии в памет на проф. Людмила Боева (1934-2001). София, 2007, с. 33-43.
  • Томова Е. Русские редакции Тырновского проложного жития св. Йоанна Рыльского (XV-XVII вв.). Конференция МАПРЯЛ. Инновации в исследованиях русского языка, литературы и культуры. Сборник докладов. Болгария, Пловдив, 31 октября – 3 ноября 2006. Т.2. Пловдив, 2007, с. 131-138. www.russian.slavica.org/topic28.html
  • Томова Е. Втора руска редакция на Търновското проложно житие на св. Иван Рилски. Сборник в памет на проф. Боньо Ангелов. Велико Търново, 2007, 185-196.
  • Томова Е. Нова руска редакция на Търновското проложно житие на св. Иван Рилски в ръкопис ОЛДП 473 от края на XVI в. Сборник в чест на Светлина Николова за нейната 65-годишнина, 2006/2007 (in press).
  • Тончева Е., Е. Коцева. Рилски музикални приписки от XV в. Българско музикознание, 13, 1983, 2, с. 3-44.
  • Трифонов Ю. Бележки върху известията на св. Йоан Рилски. Македонски преглед, XI, 1939, 3-4, с. 77-112.
  • Трифонов Ю. Софийската редакция на Владислав-Граматиковия разказ за връщането на мощите на св. Иван Рилски от Търново в Манастира. Списание на Българската академия на науките, 60 (30),1940, с. 67-94.
  • Трифонова, Р. Сръбски препис на най-ранната служба за света Петка Търновска. В: Търновска книжовна школа, т. 7, Велико Търново, 2002, 181-198.
  • Тулешков Н. Архитектурата на българските манастири. София, 1989.
  • Турилов А.А. Оригинальные южнославянские сочинения в русской книжности XV-XVI вв. Теория и практика источниковедения в археографии отечественной истории. Москва, 1978, с. 34-44.
  • Турилов А.А. Болгарские и сербские источники по средневековой истории Балкан в русской письменности конца XIV- первой половины XVI вв. Кандидатская диссертация. Москва, 1980, с. 48-73.
  • Турилов А.А. К вопросу о болгарских источниках Русского хронографа. Летописи и хроники. Москва, 1984, с. 20-24.
  • Ђамбазовски Кл. Културно-просветне везе Рилског манастира с Кнежевином Србиjом у току XIX веке. Глас ССLХL, Београд, 1974.
  • Фекелджиев И. Народни легенди за Иван Рилски. София, 1979.
  • Филов Б. Старобългарското изкуство. София, 1924.
  • Филов Б. Възраждане на българското изкуство. Българска историческа библиотека, IV, 1931.
  • Xристов Хр., Г. Стойков, Кр. Миятев. Рилският манастир. История, архитектура, резби, стенописи. София, 1957, 317 с.
  • Xристова Б. Неизвестно стишно проложно житие за Иван Рилски. Известия на Народната библиотека „Св. Кирил и Методий”, 16, (22) 1981, с. 311-319.
  • Христова Б. Рилският книжовен център през XV в. (Ph.D. Thesis). София, 1984.
  • Христова Б. Опис на ръкописите на Владислав Граматик. Велико Търново, 1996, 205 с.
  • Христова Б., Д. Караджова, А. Икономова. Български ръкописи от XI до XVIII в., запазени в България. Свободен каталог. Т. I. София, 1982.
  • Цанков Ст. Нови данни за историята и уредбата на Рилския манастир. Годишник на Софийския университет. Богословски факултет. 13, 1935-1936, 1936, с. 1-49.
  • Царев Г. Хронология и етапи на строежите в Рилския манастир 1816–1848. Векове, 1979, 4, с. 65-73.
  • Цонев Б. Ръкописната сбирка в Рилския манастир. Български преглед, 6, 1900, 10, с. 89-96.
  • Цончева М. Българското изобразително изкуство в епохата на Възраждането. Изкуство, 1952, 3, с. 16–34.
  • Цончева М. Българско възраждане. Живопис и графика. София, 1962.
  • Чавръков Г. Български манастири. София, 1974, 1978.
  • Чешмеджиев Д. Към въпроса за състоянието на Кирило-Методиевата идея през XV век. Българският петнадесети век. София, 1995, с. 129-136.
  • Чешмеджиев Д. Култовете на българските светци през XI-XII в. Пловдивски университет “Паисий Хилендарски”. Научни трудове, 41. Пловдив, 2003, 1, с. 495-503.
  • Чилингиров А. Българската миниатюрна дърворезба. Изкуство, 1966, 10.
  • Шаренков А., М. Кънчева. Технология и техника на стенописите в черквата на метоха „Пчелина" край Рилския манастир. Музеи и паметници на културата, 1978.
  • Янкова В. „Народното житие за св. Иван Рилски” и неговата дамаскинарска преработка. Литературна мисъл, 34, 1990, 4, с. 138 -147.
  • Янкова В. За реализацията на един топос: “бяла пчела”. Българистични и славистични изследвания (Материали от научната конференция, посветена на 80-годишнината от рождението на академик Емил Георгиев (1910-1982). Велико Търново, 21 май 1990). Велико Търново, 1991, с. 29-40.
  • Янкова В. Св. Цар Петър и св. Иван Рилски. Историята на един мотив. Бог и цар в българската история. Пловдив, 1996.
  • Янкова В. Култът към светците-отшелници в манастирската култура. Acta Palaeoslavica. 1. Sofia, 2000, p. 178-186.
  • Ange1ov B. Un canon de St. Jean de Rila de Georges Skylitzes. Byzantinobulgarica, 3, 1969, p. 171-185.
  • Bakalova E. Zur Interpretation des frühesten Zyklus der Vita des Hl. Ivan von Rila in der bildenden Kunst. Festschrift für Klaus Wessel zum 70. Geburtstag. München, 1988, p. 39-48.
  • Boschkov A. Die bulgarische Malerei. Recklinghausen, 1969.
  • Boschkov A. Die bulgarische Volkskunst. Recklinghausen, 1972.
  • Byzantine monastic foundation documents. 1 .Washington, 2000. Edited by John Thomas and Angela Constantinides Hero. (Dumbarton Oaks Studies, 35).
  • Kałuzniacki E. Werke des Patriarchen von Bulgarien Euthymius. Wien, 1901. (2 Ed. London, 1971).
  • Jagić V. Spеcimina linguae palaeoslovenicae. Образцы языка церковнославянского по древнейшим памятникам глаголической и кирилловской письменности. Санкт Петербург, 1882, с. 27-29.
  • Niko1ova B. The Testament of Ioan Rilski – a Desired but Nonexistent Old-Bulgarian monument of the 40s of the Tenth Century. Bulgarian Historical Review, 32, 2004, 3-4, p. 9-41.
  • Šafařík P. Über den Ursprung und die Heimat des Glagolitismus. Prag, 1858, p. VII.
  • Tomova E. Miscellanies about St. John of Rila in 15th - 19th Cent. Medieval slavic manuscripts and SGML. Sofia, 2000, p. 205-221.
  • Tschilingirov A. Christliche Kunst in Bulgarien von der Spätantike bis zum Ausgang des Mittelalters. Berlin, 1977.
  • Tschilingirov A. Die Kunst des christlichen Mittelalters in Bulgarien 4 bis 18 Jahrhundert. Berlin, 1978.
  • Vondrák V. Über einige wichtigeren Publikationen älterer slavischen Texte der letzten Jahre. Rocznik Slawistyczny, 5, 1912, р. 75-76.

↑